Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Бистришката четворка“ – първи стъпки в народната оркестрова музика

„Бистришка четворка”: Цвятко Благоев, Йордан Белкин, Деян Матеин и Ангел Кривински (отляво надясно)
Снимка: архив

Тази година отбелязваме осем десетилетия от създаването на „Бистришката четворка” – първия оркестър за фолклорна музика у нас, основан през 1936 година. Деян Матеин, Йордан Белкин, Ангел Кривински и Стоян Рангелов дълги години изпълняват български народни песни и танци пред българска и чуждестранна публика. Те са и сред първите инструменталисти, застанали пред микрофоните на БНР, оставайки неразделна част от програмите в зората на нашата медия.

В книгата си „Бистришката четворка” Тодор Ковачки разказва за началото:

Заглъхнали са последните залпове на Първата световна война. Животът  навлиза в руслото на един мирен и съзидателен период. Няма радио, няма телевизия. В тази обстановка фолклорните традиции, съборите и църковните празници са тези, които пълнят със съдържание дните на народа. Така забележителните бистришки свирджии се появяват, създадени от самия живот. Те свирели на инструменти, които сами правели и всяка вечер репетирали в читалището в Бистрица. За няколко месеца натрупват репертоар, а в следващите години съставът от народни инструменти е предпочитан навсякъде.

Всеки от музикантите в малкия оркестър носи своята история. Деян Матеин е тамбурист. Първата си тамбура прави от една дървена главина. Постепенно се учи да свири и на флигорна, цигулка и тъпан. Участва активно в сформирането на „Бистришката четворка“ и е в основата на всички прояви на състава. Ангел Кривински пък от малък започва да свири на гайда, която не изпуска до края на живота си. Основното му занятие е земеделие. Свири в състава през цялото му съществуване, във всички турнета в страната и чужбина. Тих и свит човек, на сцената той е истински виртуоз. Знаел наизуст целия репертоар от над 300 образци и често подсещал останалите за съдържанието им. Стоян Рангелов имал голямо желание да свири, но липсата на средства дълго време не му позволява да осъществи тая своя мечта. Негови близки му помагат да купи първия си кларинет. В началото той е поканен да допълни състава като кларинетист, но по-късно започва да свири и на кавал. Съвременниците му го описват като изключително скромен и достоен за уважение. През годините Стоян обучава много млади народни музиканти. Четвъртият член на групата е Йордан Белкин – гъдулар. Почти до края на живота си работи като шивач. Артистичен и обаятелен, той владее гъдулката до съвършенство и се изявява като певец и танцьор в концерти и участия на четворката. Разболява се тежко през 1960 г. Смъртта му през 1963 г. е и краят на „Бистришката четворка“.

Всички музиканти от групата имат изключителни заслуги за развитието на българският фолклор. Деян Матеин, заедно с Филип Кутев и Иван Кавалджиев, е сред основателите на Държавния ансамбъл за народни песни и танци. Четворката работи с хоровата капела "Светослав Обретенов", с трупата на Народния театър „Иван Вазов”. Съвместно с  първия наш хореограф Борис Цонев, ръководител на първия танцов ансамбъл „Българска китка”, четворката изнася много концерти в страната и чужбина. Участва и в балета „Под нашето небе” по музика на Христо Манолов. Четиримата музиканти оставят в наследство на съселяните си от Бистрица и фолклорен състав към читалището „Свети Цар Борис I – 1909 г.“.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Елмалъ баба теке

Дервиши по нашите земи - легенди и мистерии витаят около текето на село Биволяне

Според османски документи  край днешното село Биволяне в община Момчилград са живели над 500 дервиши , които са се обучавали в Елмалъ баба теке. Някога религиозният център се славел кат о най-голямото средище на дервишите в тази част на..

публикувано на 26.06.24 в 09:15

На Еньовден билките и водата добиват магична сила

Рано сутрин момците и момите се събират на поляните, за да могат да играят със слънцето. "Смята се, че тогава слънцето играе, защото е най-дългото слънцестоене в годината" – това е най-важното, което трябва да знаем за Еньовден според осемгодишния..

публикувано на 24.06.24 в 04:30
Снимка: Регионален етнографски музей – Пловдив

Пловдив кани любителите на позабравени занаяти в Етнографския си музей

Регионален етнографски музей в Пловдив отваря врати за XVІ-то издание на Седмицата на традиционните занаяти, съобщават организаторите от музея. Откриването е на Еньовден (24 юни), почитан в народната ни традиция като ден на билките и лечението..

публикувано на 23.06.24 в 10:10