Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Следобедът на една идеология или как живяхме при социализма

БНР Новини
12
Иван Кирков, "На сянка"

„Следобедът на една идеология” е името на мащабна изложба, която  разказва за близкото ни минало в поредицата „Другото око”. Инициативата е на Софийската градска художествена галерия. В тази поредица галеристите канят през две години обикновено външни куратори, които не са изкуствоведи или художници. Целта е те да се запознаят с фонда на галерията и да предложат своя тема. Така били поканени да направят свой проект неотдавнашният председател на Съвета за електронни медии Георги Лозанов и писателят Георги Господинов. Галеристите работили цяла година с тях, за да могат те да разгледат фонда и да предложат своята тема. Така се родила изложбата „Следобедът на една идеология”. Ето какво разказва Аделина Филева, директор на СГХГ:

Целта беше за всичко това, което се случва след края на работния ден. Не трудовият човек, не този, който е издигнат със своите подвизи по времето на социализма, а умореният човек, който вече е различният човек. Тук могат да се видят темите, които те са избрали: транспорт, атмосферата на града, бит, съзерцание, различните видове празници, веселие. Но и темата  за детството в онези години. И изобщо как ние живеем във времето след работа, тогава, когато човек е уморен. Върху централната стена на галерията пък са събрани няколко творби -  на Петър Дочев, на Вихрони Попнеделев, които представят пътуващите хора. Те вече са уморени, те вече спят. Както казва Георги Лозанов: „Ние проспахме донякъде този строй, но това е и самотата на човека, който може да се вглъби и да съзерцава нещата.” Същевременно има и творби, запечатали празници, които обаче някак не носят непременно веселие. Има една умора във всичко това, което е създадено и което всъщност сме преживели, включително художниците. Но те са сътворили много силни произведения, бих казала, в една на пръв поглед обикновена тема – темата за ежедневието.

Както отбелязва Аделина Филева, всяка година се събират проекти на колегите от галерията. Приемат се, разбира се, и външни предложения. След като всички проекти се прочетат, се събира Художественият съвет и се решава как галерията да подреди своята програма, какво да предложи на публиката.

Тази година и донякъде от предишната имахме  изложби, които обърнаха поглед по един интересен начин към близкото ни минало. Имаше проект за съвременно изкуство, както и експозиция на изкуствоведа Мария Василева, куратор на изложбата „Изкуство за промяна 1985-2015”. „Форми на съпротива (1944-1985 г.) пък бе проектът на Красимир Илиев. Всъщност, това са три начинания, които имаха три различни гледни точки за периода преди социализма и веднага след това в първите му години. Не знам дали през следващата година  ще се появят начинания в тази посока, дали ще са обвързани с близкото ни минало. Може би посоката ще е различна от това, което представяхме. Защото тези проекти изискват едно особено изследване, когато са свързани с история, както беше при Красимир Илиев. А това означава много работа в архивите, събиране на много документи, за да се подкрепи творческият процес с историята, да се види какво наистина се случва зад творбите.

Но в изложбата на Георги Господинов и Георги Лозанов се търси друго – какво художниците преживяват в своя бит и какво създават. Тази тема не е нещо харесвано или търсено по време на социализма. Едва ли някой иска да гледа уморения и изтощен човек или този, който се е отдал на самота и съзерцание от прозореца на своя дом. Това са проекти, които навеждаха към сериозен размисъл в посока на българското изкуство и връзката с един строй в него, с възможностите да се отдалечиш от този строй, да създадеш нещо, което няма да ти бъде наложено като тема и е различно – обобщава Аделина Филева. В галерията се очакват изследователски проекти, но най-вероятно няма да са в посока на политиката и неотдавнашното ни минало.

Снимки от изложбата: Венета Павлова



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Аниес Дезарт за времето, музиката и светлината на София

"Вечният годеник" е първият публикуван на български роман на известната френска писателка Аниес Десарт. Преводът е на Силвия Колева. Историята се заплита в ритуалната зала в кметството, където малко момченце се обяснява в любов на момиченце на..

публикувано на 23.12.24 в 10:25

Скулпторът Юсеин Юсуф превърна чешма в галерия сред гората

Художест вена галерия насред гората – на това оприличават очевидци крайпътната чешма с беседка край момчилградското село Конче в Родопите. Началото на градежа е дадено през 1985 г. от бащата на Юсеин Юсуф, а година по-късно, когато той почива, делото е..

публикувано на 22.12.24 в 08:25
Бистришките баби

Изложба "Живи човешки съкровища – България" се открива в София

Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН (ИЕФЕМ-БАН) открива днес изложбата "Живи човешки съкровища – България" в центъра на София, под купола на Ларгото. Експозицията представя вписаните в периода 2008-2024 г. 44..

публикувано на 17.12.24 в 07:00