В Национална художествена галерия „Квадрат 500” бе открита първата изложбена зала за незрящи. Експозицията в нея е озаглавена „Докосни галерията”, като целият проект е осъществен благодарение на фондация „Графия”. Изложени са живописни творби, адаптирани на тактилни карти. Така хората с нарушено зрение ще могат да се докоснат до изкуството. По време на представянето деца от Специално училище за ученици с нарушено зрение „Луи Брайл” погледнаха през върха на пръстите си трансформираните творби. Слава Иванова, директор на Национална художествена галерия, разказа че в изложбата са включени „Автопортрет” на Захари Зограф, „Ръченица” на Иван Мърквичка,  „Жътва в Чепинско” на Иван Ангелов, „Река Ерма край Трън”  на Никола Петров, а също така и четири от най-ценните скулптури за галерията: „Майка с дете” на Кирил Шиваров, „Дух и материя” на Андрей Николов и „Майка” на Иван Лазаров. Ето какво още допълни тя:

Чрез тактилните карти вие можете да се опитате опипом да разпознаете творбите. Освен това ние сме включили към този наш проект аудио файлове. На малки плейъри са качени озвучени текстове с описания на български и английски език, чрез които да ви представим авторите, произведенията и епохата през която са създадени те.

Но от къде идва идеята за тази изложба и трудно ли е да се пресъздадат художествени творби така, че един незрящ човек да ги почувства и види. Отговор ни дава Алберто Стайков, основател на фондация „Графия”.

Въпреки че имаме Съюз на слепите в България, никой досега не се е сетил, че и незрящите хора имат нужда от изкуство. Така както тялото изпитва желание да се храни, така духа и интелекта трябва да се подхранят чрез изкуството. По този начин можем да обогатим нашите преживявания и духовност. За мен като фотограф не беше трудно да пресъздам творбите. Посредством Photoshop – моята цифрова тъмна стая, опознах процеса, който използвам. Произведенията се снимат, след което се адаптират и се принтират на специална хартия, която от своя страна търпи термична обработка. В края всяка една творба минава през консултант, който да я одобри, защото аз като зрящ имам едни усещания, а слепият човек съвсем други.

Алберто  Стайков допълни, че има проблем при направата на тактилните карти. Би било добре да се приеме единен стандарт за създаването им по подобие на Брайловото писмо. По този начин незрящите хора, които се обучават било то в София, Пловдив или Варна, няма да срещат трудности при разчитането на картите. Ето какви са другите бъдещи идеи на Алберто.

Искам да направя кино за незрящи. По подобие на киното за глухонеми, където се добавят разясняващи надписи, така за хората без зрение ще добавим текст, описващ сцените, докато актьорите не говорят. По този начин те ще могат да „видят“ това което е на екрана. Другото е един все още малък проект. Имам желание за паметниците, които човек може да докосне, като например седящите баща и син Славейкови, да се направят аудиограми. Така незрящите ще могат да получат информация, за това което е пред тях. Разбира се, не всички паметници ще могат да се докоснат по този начин, тъй като доста от тях са големи и високи, но поне за онези, при които има такава възможност.

В крайна сметка, от най-голямо значение е дали незрящите хора оценяват и възприемат тези проекти. Важно е те да са съобразени по такъв начин, че всеки един сляп човек, който докосне изкуството, да успее наистина да го види. Ето какво сподели с нас едно от децата дошли да усетят художествените творби.

Всичко е направено много добре. Понеже се прави за първи път, аз не очаквах такъв ефект. Наистина са се справили. Разбира се, няма да е лошо всичко това да продължи и в бъдеще за да видим повече картини. Да разгледаме по-известни творби и така и ние да сформираме и изразим мнение за тях. Хората, които са се заели с това нещо, са направили всичко перфектно и ние трябва да ги подкрепяме занапред. Сега имаме възможността да се докоснем до неща, до които преди не можехме.