Националната художествена академия, най-старото и престижно висше училище по изкуства в България, отбелязва 120 години от своето основаване. Редица са обществениците и интелектуалците, които застават зад идеята за създаване на висше художествено училище в края на 19 век. Още през 1864 г. художникът и сценограф Николай Павлович предлага да се създаде българско рисувално училище по подобие на съществуващите тогава академии в Западна Европа. По-късно зад идеята застават още Иван Шишманов, Иван Мърквичка, Антон Митов, които са и едни от първите преподаватели в бъдещата Академията. С тяхна подкрепа през 1895 година законопроектът е внесен от Министъра на народното просвещение в Царска България Константин Величков. През февруари следващата година той е гласуван и приет от Народното събрание. Официалното създаване на Държавното рисувално училище става с указа на Княз Фердинанд от 1896 година. Първоначално лекциите и упражненията се провеждат в частни домове. 

Основният камък на червената сграда, в която се помещава днес Академията и която е обявена за паметник на културата, се поставя през 1906 година. В музейната ни сбирка се съхранява и ритуалният комплект по полагане на основния камък, който е дело на един от преподавателите в рисувалното училище проф. Харалампи Тачев. Той е дарен лично от Княз Фердинанд. Ролята на княза и на царското семейство е изключително важна за историята и развитието на Академията през първата половина на 20 век, защото Фердинанд се явява един от основните покровители на идеята за Висше учебно заведениe по изкуства. Тази традиция се спазва и от царската фамилия. В периода между двете световни войни Цар Борис III и царица Йоана редовно посещават училището и даряват много ценни книги за неговата библиотека – обяснява изкуствоведът Милена Божкова, отговорник за Музейната сбирка на Академията.

Непосредствено след появата си, Академията не само регламентира професионалното положение на българския художник, но и започва да играе важна роля в културния живот на страната.

През 1911 г. преподавателският състав изпраща проект за развитие в Министерството на просвещението, в който присъства и искането училището да се нарече Академия на изкуствата. Десет години по-късно Държавното рисувално училище се преименува на Художествена академия. От 1995 година вече е Национална художествена академия.

Настоящата учебна година минава под знака на юбилея. На 22 ноември в големия салон на БАН, на специално тържество бяха наградени с почетен плакет шестима от последните ректори на Академията.

На същия ден бе открита и изложбата „120 години НХА. Ректорите” с произведения на 25-имата ректори от нейното създаване до наши дни и бяха валидирани две пощенско-филателни издания „120 години Национална художествена академия “ и „100 години от рождението на проф. Васил Йончев“. На 12 декември предстои представяне на юбилейното издание-книга „120 години НХА”, което включва текстове на изкуствоведи от академията, чрез които се проследяват 4-те основни етапа в историята на учебното заведение. Честванията ще приключат през февруари 2017 година с откриването на голяма изложба „120 години НХА. Преподавателите” в Софийска градска художествена галерия.

Юбилеят беше отбелязан и в чужбина с гостуване в два от българските културни центрове в Европа. Във Варшава през април месец открихме голяма изложба в рамките на дните „Полша, запознай се с бъдещето на българското изкуство”. А само преди месец в Българския културен институт в Прага представихме изложба посветена на 160-та годишнина от рождението на първия директор на държавното рисувално училище проф. Иван Мърквичка. И двете експозиции са под патронажа на Министерството на Културата на Република България.

Днес в Националната художествена академия се подготвят студенти в 18 различни специалности от сферата на изящните и приложните изкуства, изкуствознанието, реставрацията и дизайна. А друг любопитен факт от историята на Академията е, че тя е първото висше учебно заведение в страната, което обявява прием на жени. Това се случва още в първия випуск на Рисувалното училище, с което изпреварваме редица художествени академии не само на Балканите, но и в Западна Европа.