Глобалното затопляне, прекомерното замърсяване, урбанизацията и човешката дейност са основните причини за проблемите с околната среда в световен мащаб. Затова всяка година се организират множество природозащитни инициативи, които да напомнят на хората колко е важна природата за тяхното оцеляване. Една от най-големите се нарича „Часът на Земята“. Тя се провежда всяка последна събота на месец март, когато в рамките на 1 час – от 20.30 до 21.30, всеки, който пожелае, изгася осветлението в знак на съпричастност в името на каузата за една по-чиста и хармонично развита планета. Призивът, който участниците отправят всяка година е различен. Тази година той е „Загаси светлините, отвори очи за планетата“. Какво означава той и станахме ли по-загрижени за екологичните промени и проблеми, от които сме част, попитахме климатологът Георги Стефанов от WWF:
Категорично е така и това се вижда от масовото участие на българите в „Часът на Земята“, но също и в традиционните социологически проучвания, които правим ние от WWF. Прекрасно е, че опазването на природата е основополагащ фактор в българското общество. Ние искаме да се спазва закона. Това, което хората очакват от нас, е популяризирането на проблемите и прилагане на решенията, които позволяват да се постигне баланс в опазването на природата, икономическия просперитет, стабилност, образование. Климатичните промени, които са основен акцент на кампанията вече 10 години, са този глобален проблем, който поставя под общ знаменател всички по-малки проблеми като изсичането на горите, замърсяването на почвите, унищожаването на водите. В крайна сметка ние поставяме под риск общото състояние на планетата да предоставя тези ресурси на хората, които винаги сме смятали, че са безгранични, неизчерпаеми и безплатни. Става ясно обаче, че това далеч не е така. Ресурсът е ограничен и възможностите на екосистемите далеч не са безкрайни. Ако ние не положим усилия за тяхното опазване, децата и всички ние ще се лишим от вода, въздух, храна и всички останали ресурси, които получаваме от планетата Земя.
Според Стефанов, през последните 10 години се наблюдава съществена промяна в начина, по който се отразяват екологичните проблеми. Ако преди това темата за опазването на околната среда почти не е присъствала в дневния ред на обществото, то днес, на нея се гледа много по-сериозно.
Това е вярно поне за медиите. В предизборните програми на партиите зелената тема също е застъпена, но дали кандидатите ще реализират обещанията си, предстои да разберем.
Идеята за „Часът на Земята” се ражда през 2007 година в Австралия. За 10 години благодарение на тази и други природозащитни инициативи са възстановени стотици декари гора в Грузия, а Руската Дума е задължена да приеме промени в закона за защита на околната среда, касаещи добива на полезни изкопаеми. В Парагвай пък бе удължен мораториумът върху дърводобива, като мярка срещу обезлесяването.
Снимка: WWF
В средата на месец септември, традиционно големият християнски празник Кръстовден (14 септември) слага началото на един от най-очакваните земеделски процеси – кампанията по гроздобер. 2025 година не прави изключение, но поради редица фактори реколтата..
От 12 октомври 2025 г. започва поетапното въвеждане на Системата за влизане/излизане (EES) през граничните пунктове на България. Системата ще се прилага спрямо граждани на държави извън ЕС, които пътуват до европейски държави, използващи EES, с цел..
"Голямата маса: Една общност" е посланието на последното четвърто издание на инициативата за тази година, което ще се проведе в събота (20 септември). Сто и двайсет метровата трапеза ще бъде разпъната на столичната улица "Оборище" в отсечката..
На 17 септември православната ни църква почита паметта на света мъченица София и трите ѝ дъщери Вяра, Надежда, Любов, които загиват като мъченици на..
В сряда минималните температури ще са от 11 до 16°, в София – 14°. През страната ще премине студен атмосферен фронт, като облачността ще е по-често..
В "България днес" на 17 септември слушайте: 02:28 - Актуално от България и сънародниците по света 16:07 - Православен църковен календар –..