БАН отбелязва 30-годишнината от полета на втория български космонавт Александър Александров с изложба на оригиналните апарати, с които са провеждани експериментите на орбиталната станция “Мир”, скафандъра и костюма му, фотографии, научни и видео материали.
На 7 юни 1988 г. от космодрума в Байконур излита космическият кораб “Союз ТМ-5” с екипаж българина Александър Александров и руснаците Анатолий Соловьов и Виктор Савиних. Но на километър и половина от орбиталния комплекс “Мир”, с който трябва да се скачат, космонавтите се сблъскват с изпитание, изправящо ги пред опасността преждевременно да се завърнат на Земята.
Това се случи, когато се откачи антената за стиковка и тъй като тя ту се отваряше, ту се затваряше, информацията, която получавахме на екрана, на моменти изчезваше – спомня си космонавтът Александър Александров. – По инструкция трябваше да се върнем, но ние предприехме рисковано скачване, тъй като втори подобен неуспех щеше да се превърне в нарицателно за България (Полетът на Георги Иванов през 1979 г. е прекратен преди скачването със станцията заради технически проблем – бел. ред.). Затова още на Земята бяхме решили да направим всичко възможно да се скачим и действително успяхме.
Като почти всяко българско момче в средата на миналия век и Александър Александров мечтае да стане космонавт. Увлича се по книгите на Жул Верн, избира професията на летец и се явява на подбора за първи български космонавт. Въпреки че е отлично подготвен, на 10 април 1979 г. излита другият обучен български космонавт Георги Иванов, а Александър Александров е оставен за дубльор. След девет години обаче той най-после се преборва за детската си мечта.
Възможно ли е да си представим от Земята какво е да се рееш в безтегловност в безкрая?
Не, не можеш да си го представиш, докато сам не го изпиташ – отговаря космонавтът. – Навремето се смяташе, че метеоритните потоци, тежките междугалактични частици и радиацията ще бъдат основният враг на усвояването на Космоса, докато безтегловността едва ли не е райско състояние, в което се носиш в пространството като птица. Но се оказва, че именно тя не позволява на всеки да лети в Космоса заради многото вредни фактори, влияещи върху човешкия организъм.
По време на полета екипажът успешно изпълнява научната програма “Шипка” и прави 56 експеримента.
Това, което постигнахме, е уникално за своето време, тъй като за първи път успяхме да компютъризираме всички експерименти – разказва Александър Александров. – Един от тях засягаше съня и преди нас беше изпълняван от американците, но неуспешно, защото техният астронавт не беше спал. А знаем, че сънят е основният фактор, който възстановява организма. Затова ние осъществихме експеримента месец преди полета, по време на полета и месец след него и доказахме, че космонавтът може да се възстановява в Космоса. Т. е. там също присъстват дълбокият сън, повърхностният сън и сънят преди събуждането. Това показва, че могат да се правят полети до други планети и галактики, така че имаме основен принос към международните космически полети.
А как се променя човек, след като се е докоснал до безкрайността?
Всеки полет ни променя, тъй като виждаме, че сме само малка прашинка във вселената – смята Александър Александров. – Затова и възприемаме като пошли и непристойни завистта, злобата, кариеризма, които съществуват на Земята и ни се струва смешно да срещаме хора, изпълнени с подобни емоции. Като че ли ние, космонавтите, сме направени от друго тесто.
Хоризонтът на днешните деца мечтатели е много по-широк – те не само искат да летят в Космоса, но и да колонизират планети. Ще имат ли шанса обаче да го направят под българския флаг? За да има перспектива, трябва да има държава, икономика, селско стопанство, развитие на страната. И когато това стане, ще излети и трети космонавт, казва Александър Александров.
Полетът на Александър Александров и научната му програма са един от върховете на българските космически изследвания. Бяха направени много практически, технически, технологични и научни експерименти и беше създадена много сериозна апаратура, каза пред Радио България Петър Гецов, директор на Института по космически изследвания на БАН. Той разказва още за уникалните постижения на българските учени в сферата на космическите изследвания и с какво ще допринесе българската наука за изследванията на Марс:
Снимки: Диана Цанкова
В последният момент, когато третата експедиция на нашия научно-изследователски кораб трябваше да тръгне за Антарктида през ноември получихме писмо, че парите за да може да се върне кораба обратно са пренасочени за зърнопроизводителите. Това означаваше,..
Външно министерство изрази сърдечни съболезнования за ужасната трагедия в училище "Пречко" в Загреб. "Нашите мисли са с народа на Хърватия", написаха от министерството в мрежата "Х". Дете загина на 20 декември, а други 3 деца и двама възрастни са ранени..
В присъствието на дипломати външният министър Иван Кондов откри в Пловдив последния стенопис от конкурса на министерството „България – по-красива в НАТО“. Проявата е посветен на 20-ата годишнина от членството на страната в Алианса. Творбата е дело на..
Роднини от двете страни на границата чакат да се възстанови вековен маршрут, който свърза Родопите с Беломорието. На 1-ви януари 2025 г., след падането на..
Игнажден е! Без значение дали е „България днес“ е вашият информационен „полазник“ или..
Хората от централата на БСП на ул. "Позитано" 20 в София са били евакуирани заради сигнал за бомба в събота преди обяд. Заплахата е получена по имейл,..