Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Иван Варимезов: „Странджанската гайда е моят български флаг по света“

Снимка: dailybruin.comЗа Иван Варимезов 2018-а е празнична – наскоро известният музикант отбеляза своята 60-годишнина. Той е от поколението гайдари, реализирали се успешно като професионалисти у нас и в чужбина. За високата му изпълнителска класа имат принос родовият музикален ген, както и солидното образование, получено в НУФИ „Филип Кутев“-Котел и Пловдивската музикална академия. Неговият първоучител е семейната среда в родния странджански край – гр. Средец, Бургаско, където гайдата е „свещена“ за местната музикална традиция. Чичо му, прочутият гайдар Костадин Варимезов, култивира у младежа вкус към самобитния странджански изпълнителски стил. Този опит се оказва безценен за професионалната му работа като солист-оркестрант в АНПТ „Тракия“-Пловдив. А по-късно – и като диригент на оркестъра на АНПТ-Пазарджик, където създава първокласен фолклорен ансамбъл заедно със съпругата си Цветанка Варимезова – диригент на хоровия състав. След като семейството се премества в София, повече от десет години Иван Варимезов е в състава на ОНМ на БНР. Осъществява над 150 студийни записа като солист, оркестрант, участник в камерни групи, автор на музиката. По същото време е преподавател по гайда на деца в София, като увлича по народната музика и дъщерите си – Радка и Таня.

През 2001 г. семейство Варимезови се установява в Лос Анжелис. Поканата идва от проф. Тимоти Райс – етномузиколог, влюбен в българската фолклорна култура, ученик по гайда на чичото Костадин, автор на документалния филм „Да ти напълни душата“ – фамилна история за рода Варимезови.




От 2001 г. сме преподаватели в Калифорнийския университет, Лос Анжелис, отдел „Етномузикология“ – разказва Иван. – Преподаваме българска народна музика. Съпругата ми Цветанка преподава вокална техника и народно пеене, аз – инструментална музика. Така популяризираме нашата музика, с която се гордеем. Гордея се и с гайдата си, тя е винаги с мен. Това е моят български флаг по света. Като я надуя и засвиря нашенските мелодии, идват да ме питат за инструмента, за България. Това ме задължава да съм взискателен към работата ми с младите.


С благодарност Иван Варимезов сподели и за дългогодишното си сътрудничество с проф. Тимоти Райс:

Той е наистина посланик на българската народна музика пред света, с което се гордеем не само ние като фамилия, но и като българи. Той е написал две книги за българската народна музика, сега издава и трета. Тимоти откри в наше лице хората, които продължават пътя на чичо ми Костадин в популяризирането на фолклора ни. Когато човек е в чужбина, започва да усеща колко му липсва националното, чувства рехава почвата под краката си, но трябва да бъде устойчив. Гордея се, че моите дъщери Таня и Радка (която с гласа си участва във филма „Аватар“ – бел. авт.) започнаха да пеят с нас.


Сигурен съм, че музиката крепи семейството, добър показател е за културата на децата. Двете ми дъщери са завършили стоматология, но продължават да пеят. При възможност винаги се отзоваваме семейно на покани за концерт. Щастлив съм, че българската публика не ни е забравила. Искам да благодаря на Съюза на музикалните и танцовите дейци в България за наградата, която получих за годишнината си – „Кристална огърлица“. Това отличие се дава на хора, допринесли много за българската музика и фолклор. Бях удостоен и със статуетка за успешно представяне на българския фолклор по света от „Годишните фолклорни награди“. Живея в чужбина, но хората тук не са ме забравили, което е най-хубаво.

Още от категорията

Отново е Тодоровден – празник, в който поглеждаме към лятото

Тодоровден е значим български празник, който се отбелязва в съботата след Сирни заговезни – тази година датата му е 8 март. Според народните вярвания, свети Тодор играе важна роля в пробуждането на природата за нов живот. Според поверието, на този..

публикувано на 08.03.25 в 06:15

Кукерски събор в Широка лъка прогонва злото и носи здраве и берекет

Кукерският празник "Песпонеделник", който се провежда в Широка лъка първата неделя на март, бележи края на зимата и началото на пролетта. Тогава под звуците на чанове и хлопки се изпълнява обред за прогонване на злото. "И тази година за празника се..

публикувано на 02.03.25 в 07:15
Снимка: Национален етнографски музей - БАН

Червено и бяло – българският пролетен амулет за здраве е обвеян с легенди и поверия

Според народното вярване, червеният цвят притежава силата на слънцето и дарява жизненост на всяко живо същество, докато белият символизира чистотата, невинността и радостта. Появата на усуканите бели и червени конци, известни като мартеници, означава,..

публикувано на 01.03.25 в 04:30