Тази година отбелязваме 90 години от рождението на Йордан Радичков (24.10.1929 г). Ненадминат майстор на късия разказ, изключителен драматург и сценарист, два пъти номиниран за Нобелова награда за литература, Радичков е един от емблематичните автори в новата българска литература, отличаващ се със самобитен изказ и стил.
„Януари – месец на Радичков“ е името на проекта, с който Европейската столица на културата отбелязва годишнината от рождението на изкусния разказвач. Преди дни в Мексиканската къща на Пловдивската градска галерия беше открита единствената по рода си изложба с непознати доскоро дори на наследниците на Радичков архивни фотографии. Експозицията е озаглавена „Неосветените дворове“ и представя пътуванията на Радичков из сибирската шир в началото на 60-те години на миналия век. Тогава авторът прекарва няколко месеца на територията на Сибир, като се връща зареден с много впечатления и преживявания, които предава в своя пътепис със същото заглавие. Редом с черно-белите кадри беше изложено за първи път и специалното издание на записките на писателя, събрани в така наречените „Сибирски тетрадки“.
Откриването на изложбата беше съпроводено от прожекция на документалния филм за Йордан Радичков „Черказки хроники“. Лентата е създадена през 1999 г. и е един от малкото записани разговори с писателя, който споделя размислите си за киното, театъра, литература, традициите и бита в България. Има една история, разказана в пътеписа „Неосветените дворове“, която е много разпознаваема върху снимките и почитателите на Радичков веднага ще се сетят – казва младият Йордан Радичков и продължава:
Това е снимка на дядо ми с едно малко момиче – едно сираче, за което става дума в книгата. Било е осиновено от еленовъдите на сибирската пустош. Това са няколко човека, които преживявали насред ледените полета с хилядите елени, за които се грижели. Те осиновили и малкото момиче, което също се учело как да се грижи за елените. Това е една много интересна история, разказана в книгата и ценното е, че я имаме запечатана и върху фотография.
Иначе, историята за пътуването на Радичков до Сибир е много обикновена и типично в негов стил. През далечните 1962-63 година в Съюза на писателите се появява съобщение, че има нужда някой писател да отиде до Сибир, за да напише очерк за живота си там. Това е била честа практика за творческа командировка, но писателите не са искали да заминат на такова мразовито и отдалечено място. Тогава Йордан Радичков единствен се заел да отиде и да опише своето пребиваване в Сибир. Написването на един очерк се превърнало в тримесечно пътуване, което криволичи не само по отъпканите пътеки и организираните официални места за посещение, а води дори до загубване на Радичков и неговия спътник Георги Гачев. Така се е стигнало до вълнуващи срещи с най-обикновени хора от Сибир. От тях писателят запазва прекрасни впечатления, успява да вникне в душевността им чрез дълбоки и човешки разговори.
Изложбата „Неосветените дворове“ ще остане в Пловдив до края на януари.
Снимки: БГНЕС
В продължение на четири дни, между 28 и 31 октомври, жителите и гостите на крайдунавския град Русе ще имат възможността да се насладят на бразилско кино, литература, музика с вход свободен! Събитието се провежда в прекрасната сграда на..
Италианско-френско-испанската 138-минутна биографична драма „Лимонов“ спечели голямата награда за майсторска литературна адаптация в международния конкурс за пълнометражен игрален филм на „Синелибри“. Фаворитът бе обявен от председателя на журито..
На 27 октомври се навършват 165 години от рождението на акад. Александър Теодоров-Балан, който е първият теоретик на българския книжовен език, фонетика и граматика. Той е роден е роден през 1859 г. в с. Кубей, Бесарабия. Неговият баща Стоян..
Седмицата на българското документално кино за изкуство и творци “Док-Арт-Фест” ще се състои в Берлин от 31 октомври до 6 ноември т.г. “Талантът няма..
Италианско-френско-испанската 138-минутна биографична драма „Лимонов“ спечели голямата награда за майсторска литературна адаптация в международния конкурс..
На 27 октомври се навършват 165 години от рождението на акад. Александър Теодоров-Балан, който е първият теоретик на българския книжовен език,..