Тази година отбелязваме 90 години от рождението на Йордан Радичков (24.10.1929 г). Ненадминат майстор на късия разказ, изключителен драматург и сценарист, два пъти номиниран за Нобелова награда за литература, Радичков е един от емблематичните автори в новата българска литература, отличаващ се със самобитен изказ и стил.
„Януари – месец на Радичков“ е името на проекта, с който Европейската столица на културата отбелязва годишнината от рождението на изкусния разказвач. Преди дни в Мексиканската къща на Пловдивската градска галерия беше открита единствената по рода си изложба с непознати доскоро дори на наследниците на Радичков архивни фотографии. Експозицията е озаглавена „Неосветените дворове“ и представя пътуванията на Радичков из сибирската шир в началото на 60-те години на миналия век. Тогава авторът прекарва няколко месеца на територията на Сибир, като се връща зареден с много впечатления и преживявания, които предава в своя пътепис със същото заглавие. Редом с черно-белите кадри беше изложено за първи път и специалното издание на записките на писателя, събрани в така наречените „Сибирски тетрадки“.
Откриването на изложбата беше съпроводено от прожекция на документалния филм за Йордан Радичков „Черказки хроники“. Лентата е създадена през 1999 г. и е един от малкото записани разговори с писателя, който споделя размислите си за киното, театъра, литература, традициите и бита в България. Има една история, разказана в пътеписа „Неосветените дворове“, която е много разпознаваема върху снимките и почитателите на Радичков веднага ще се сетят – казва младият Йордан Радичков и продължава:
Това е снимка на дядо ми с едно малко момиче – едно сираче, за което става дума в книгата. Било е осиновено от еленовъдите на сибирската пустош. Това са няколко човека, които преживявали насред ледените полета с хилядите елени, за които се грижели. Те осиновили и малкото момиче, което също се учело как да се грижи за елените. Това е една много интересна история, разказана в книгата и ценното е, че я имаме запечатана и върху фотография.
Иначе, историята за пътуването на Радичков до Сибир е много обикновена и типично в негов стил. През далечните 1962-63 година в Съюза на писателите се появява съобщение, че има нужда някой писател да отиде до Сибир, за да напише очерк за живота си там. Това е била честа практика за творческа командировка, но писателите не са искали да заминат на такова мразовито и отдалечено място. Тогава Йордан Радичков единствен се заел да отиде и да опише своето пребиваване в Сибир. Написването на един очерк се превърнало в тримесечно пътуване, което криволичи не само по отъпканите пътеки и организираните официални места за посещение, а води дори до загубване на Радичков и неговия спътник Георги Гачев. Така се е стигнало до вълнуващи срещи с най-обикновени хора от Сибир. От тях писателят запазва прекрасни впечатления, успява да вникне в душевността им чрез дълбоки и човешки разговори.
Изложбата „Неосветените дворове“ ще остане в Пловдив до края на януари.
Снимки: БГНЕС
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
Художест вена галерия насред гората – на това оприличават очевидци крайпътната чешма с беседка край момчилградското село Конче в Родопите. Началото на..
"Вечният годеник" е първият публикуван на български роман на известната френска писателка Аниес Десарт. Преводът е на Силвия Колева. Историята се..