Тази година отбелязваме 90 години от рождението на Йордан Радичков (24.10.1929 г). Ненадминат майстор на късия разказ, изключителен драматург и сценарист, два пъти номиниран за Нобелова награда за литература, Радичков е един от емблематичните автори в новата българска литература, отличаващ се със самобитен изказ и стил.
„Януари – месец на Радичков“ е името на проекта, с който Европейската столица на културата отбелязва годишнината от рождението на изкусния разказвач. Преди дни в Мексиканската къща на Пловдивската градска галерия беше открита единствената по рода си изложба с непознати доскоро дори на наследниците на Радичков архивни фотографии. Експозицията е озаглавена „Неосветените дворове“ и представя пътуванията на Радичков из сибирската шир в началото на 60-те години на миналия век. Тогава авторът прекарва няколко месеца на територията на Сибир, като се връща зареден с много впечатления и преживявания, които предава в своя пътепис със същото заглавие. Редом с черно-белите кадри беше изложено за първи път и специалното издание на записките на писателя, събрани в така наречените „Сибирски тетрадки“.
Откриването на изложбата беше съпроводено от прожекция на документалния филм за Йордан Радичков „Черказки хроники“. Лентата е създадена през 1999 г. и е един от малкото записани разговори с писателя, който споделя размислите си за киното, театъра, литература, традициите и бита в България. Има една история, разказана в пътеписа „Неосветените дворове“, която е много разпознаваема върху снимките и почитателите на Радичков веднага ще се сетят – казва младият Йордан Радичков и продължава:
Това е снимка на дядо ми с едно малко момиче – едно сираче, за което става дума в книгата. Било е осиновено от еленовъдите на сибирската пустош. Това са няколко човека, които преживявали насред ледените полета с хилядите елени, за които се грижели. Те осиновили и малкото момиче, което също се учело как да се грижи за елените. Това е една много интересна история, разказана в книгата и ценното е, че я имаме запечатана и върху фотография.
Иначе, историята за пътуването на Радичков до Сибир е много обикновена и типично в негов стил. През далечните 1962-63 година в Съюза на писателите се появява съобщение, че има нужда някой писател да отиде до Сибир, за да напише очерк за живота си там. Това е била честа практика за творческа командировка, но писателите не са искали да заминат на такова мразовито и отдалечено място. Тогава Йордан Радичков единствен се заел да отиде и да опише своето пребиваване в Сибир. Написването на един очерк се превърнало в тримесечно пътуване, което криволичи не само по отъпканите пътеки и организираните официални места за посещение, а води дори до загубване на Радичков и неговия спътник Георги Гачев. Така се е стигнало до вълнуващи срещи с най-обикновени хора от Сибир. От тях писателят запазва прекрасни впечатления, успява да вникне в душевността им чрез дълбоки и човешки разговори.
Изложбата „Неосветените дворове“ ще остане в Пловдив до края на януари.
Снимки: БГНЕС
Вече десет години студенти от Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" полагат целенасочени усилия за насърчаване на четенето сред подрастващите. Дейността им сред учебните заведения в различни български градове, както и сред..
Главата на статуята на богинята на Филипопол Тюхе е открита в Епископската базилика в Пловдив, съобщи ръководителят на разкопките Любомир Мерджанов. По думите му, това е изключително рядък предмет, чакан дълго време. Откритието е направено вчера –..
Четвъртото национално “Биенале на илюстрацията” ще бъде открито днес в Триъгълната кула на Сердика – уникално галерийно пространство в центъра на София. Биеналето, както и в предишни негови издания, няма тема. “Целта е да се даде възможност на..
Художест вена галерия насред гората – на това оприличават очевидци крайпътната чешма с беседка край момчилградското село Конче в Родопите. Началото на..
"Вечният годеник" е първият публикуван на български роман на известната френска писателка Аниес Десарт. Преводът е на Силвия Колева. Историята се..