Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Пловдив – Европейска столица на културата 2019

Йордан Радичков разказва за величието на обикновения човек

Романът-пътепис „Неосветените дворове“ оживява в изложба



Тази година отбелязваме 90 години от рождението на Йордан Радичков (24.10.1929 г). Ненадминат майстор на късия разказ, изключителен драматург и сценарист, два пъти номиниран за Нобелова награда за литература, Радичков е един от емблематичните автори в новата българска литература, отличаващ се със самобитен изказ и стил.

„Януари – месец на Радичков“ е името на проекта, с който Европейската столица на културата отбелязва годишнината от рождението на изкусния разказвач. Преди дни в Мексиканската къща на Пловдивската градска галерия беше открита единствената по рода си изложба с непознати доскоро дори на наследниците на Радичков архивни фотографии. Експозицията е озаглавена „Неосветените дворове“ и представя пътуванията на Радичков из сибирската шир в началото на 60-те години на миналия век. Тогава авторът прекарва няколко месеца на територията на Сибир, като се връща зареден с много впечатления и преживявания, които предава в своя пътепис със същото заглавие. Редом с черно-белите кадри беше изложено за първи път и специалното издание на записките на писателя, събрани в така наречените „Сибирски тетрадки“.



Това е своеобразна чернова, която обаче, заедно с това, че е основата за написване на неговия пътепис „Неосветените дворове”, може да бъде прочетена и като съвсем отделна книга, казва внукът на писателя, който носи неговото име – Йордан Радичков.

Пътуването му до Сибир е било дълго и очевидно е оставило отпечатък върху целия му живот и работата му като писател след това. Записките му също са един неподражаем текст, с такава дълбочина и човечност, че ние решихме, че той може да съществува отделно, а не само като допълнение към пътеписа от Сибир. Текстът има не само художествена стойност, но е ценен и заради това, че е единственият от работния процес на автора, който достига до нас. Това е и причината да представим изложбата, която илюстрира някои от лицата и местата, описани от Йордан Радичков в „Неосветените дворове“. В нея има изключителни кадри, заснети от неизвестен фотограф през 1963 г. Някои от снимките изглеждат като специално направени фотографски композиции, но всъщност са абсолютна случайност и това е едно от интересните неща, които се виждат в изложбата. Експозицията беше представена и в София преди месец, но тогава нямахме време да проявим всички кадри. Сега в Пловдив показваме по-пълна картина от пътуването на Радичков в Сибир. Доста хора ни писаха и от други градове в страната, затова се надявам изложбата да продължи своето пътуване през 2019 година.



Откриването на изложбата беше съпроводено от прожекция на документалния филм за Йордан Радичков „Черказки хроники“. Лентата е създадена през 1999 г. и е един от малкото записани разговори с писателя, който споделя размислите си за киното, театъра, литература, традициите и бита в България. Има една история, разказана в пътеписа „Неосветените дворове“, която е много разпознаваема върху снимките и почитателите на Радичков веднага ще се сетят – казва младият Йордан Радичков и продължава:

Това е снимка на дядо ми с едно малко момиче – едно сираче, за което става дума в книгата. Било е осиновено от еленовъдите на сибирската пустош. Това са няколко човека, които преживявали насред ледените полета с хилядите елени, за които се грижели. Те осиновили и малкото момиче, което също се учело как да се грижи за елените. Това е една много интересна история, разказана в книгата и ценното е, че я имаме запечатана и върху фотография.



Иначе, историята за пътуването на Радичков до Сибир е много обикновена и типично в негов стил. През далечните 1962-63 година в Съюза на писателите се появява съобщение, че има нужда някой писател да отиде до Сибир, за да напише очерк за живота си там. Това е била честа практика за творческа командировка, но писателите не са искали да заминат на такова мразовито и отдалечено място. Тогава Йордан Радичков единствен се заел да отиде и да опише своето пребиваване в Сибир. Написването на един очерк се превърнало в тримесечно пътуване, което криволичи не само по отъпканите пътеки и организираните официални места за посещение, а води дори до загубване на Радичков и неговия спътник Георги Гачев. Така се е стигнало до вълнуващи срещи с най-обикновени хора от Сибир. От тях писателят запазва прекрасни впечатления, успява да вникне в душевността им чрез дълбоки и човешки разговори
.



Изложбата „Неосветените дворове“ ще остане в Пловдив до края на януари.

Снимки: БГНЕС

Още от категорията

Аниес Дезарт за времето, музиката и светлината на София

"Вечният годеник" е първият публикуван на български роман на известната френска писателка Аниес Десарт. Преводът е на Силвия Колева. Историята се заплита в ритуалната зала в кметството, където малко момченце се обяснява в любов на момиченце на..

публикувано на 23.12.24 в 10:25

Скулпторът Юсеин Юсуф превърна чешма в галерия сред гората

Художест вена галерия насред гората – на това оприличават очевидци крайпътната чешма с беседка край момчилградското село Конче в Родопите. Началото на градежа е дадено през 1985 г. от бащата на Юсеин Юсуф, а година по-късно, когато той почива, делото е..

публикувано на 22.12.24 в 08:25
Бистришките баби

Изложба "Живи човешки съкровища – България" се открива в София

Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН (ИЕФЕМ-БАН) открива днес изложбата "Живи човешки съкровища – България" в центъра на София, под купола на Ларгото. Експозицията представя вписаните в периода 2008-2024 г. 44..

публикувано на 17.12.24 в 07:00