Благодаря за възможността да говоря пред Радио България, тъй като излъчвате за нашите сънародници зад граница - това за мен, за нашата институция е много голям приоритет, изтъкна  вицепрезидентът Илияна Йотова в навечерието на празника на българската просвета и култура - 24 май. Сред правомощията на институцията, която г-жа Йотова оглавява вече две години, освен работата с българските общности зад граница и предоставянето на българско гражданство, са и предоставянето на убежище и упражняване правото на помилване. Преди да заеме поста вицепрезидент на България, Илияна Йотова бе три мандата депутат в Европейския парламент. Сега в работата ѝ темата за Европа продължава, чрез организиране на  студентски лаборатории „Европа“, в които дискутира с младите хора в България бъдещето на европейския проект и очакванията им, свързани с него.

Очевидно е, че сме на кръстопът и това не е клише. Този път залогът е много голям - дали ще продължава да се развива европейският проект или ще останем да се носим по течението. Инерцията в момента в моите очи е по-опасна, отколкото ако се предприемат реформи в една или друга посока. От бъдещите европейски депутати се очаква да бъдат хора с визия. Не просто да знаят само националните проблеми, а да се опитат да ги надскочат и да кажат как трябва да се развиват европейските институции, европейските политики, за да може да се върне доверието в европейските граждани. Какви трябва да бъдат основните приоритети? Преди всичко борбата с бедността. Ние нямаме политически отговор десет години след окото на кризата през 2008 година. Да, в началото може би имаше логика да се спасят големите компании, които дават и работните места, чрез т.нар. мерки на ограничения, които придобиха печална слава. Но това трябваше да стане само в първите години. А сега трябва да се мисли за житието и битието на всеки един европейски гражданин.

Един от националните проблеми на България е демографията. Държавата търси решение отчасти чрез привличане на българите зад граница, за обучение в България и за работа тук. Наскоро вицепрезидентът инициира поредица от т.нар. студентски лаборатории, свързани с перспективите за развитие с българска диплома.

Срещнахме се с петте водещи университета в страната, които работят с двете постановления на Министерство на образованието, с които българската държава чрез стипендии стимулира деца от български произход, да дойдат да учат в нашите висши учебни заведения. Това не са деца от особено богати региони, но те преодоляват много проблеми, за да могат да се учат в България. Бих искала и ръководствата на университетите в България да бъдат малко по-амбициозни и да рекламират своите училища навън. Защото конкуренцията на румънските университети, особено когато говорим за Бесарабската част в Молдова и в Украйна, конкуренцията на сръбските и на руските университети е много голяма. И в крайна сметка се получава така, че ние даваме възможност, а не можем да попълним квотите, което не говори добре за нас като нация. Защото тези исторически диаспори са оцелели над 250 години, а сега ние да не можем като държава да мотивираме тези млади хора да дойдат да учат у нас.

Още в началото на своя мандат като вицепрезидент, при срещите си с българските общности по света Илияна Йотова лансира идеята за създаване на Български културен институт, чиято основна цел да бъде разпространяването на знанието на български език, популяризиране на историческите достижения и културните ценности на България. Сега съществуващите български културни центрове към Министерството на културата са остарели като форма, категорична е Илияна Йотова.

Амбицията ни е по-голяма - не само институт за български език, а въобще културен институт, както са институтите "Сервантес", "Гьоте", Британският съвет, Френският културен институт. Това е културна институция, което означава не само засилено изучаване на български език, но и подпомагане на асоциацията на българските училища зад граница, лекторати по български език, представяне на съвременната и на старата ни българска култура. Това означава името на България да се споменава с чест като страна не само с една от най-старите традиции в Европа, но с огромно културно-историческо наследство. И това е въпрос на голямо влияние. Аз обичам да казвам, че там където обикновената дипломация пробива трудно, културата е тази, с която България може да успее.

Темата за българското гражданство е много важна за аудиторията на Радио България, особено в балканските държави - Албания, Сърбия, Северна Македония. Много често ни питат какви са практическите стъпки, които трябва да предприемат, за да придобият българско гражданство, защото не могат да се ориентират в информацията, която се подава от българската държава?

В момента има създадена работна група към вицепремиера Марияна Николова, която до края на месец юли трябва да излезе с конкретно становище за това как да бъде опростен Закона за българското гражданство. Становището ми е, че удостоверението за доказване на български произход трябва да бъде премахнато като документ. В момента законът е твърде либерален, той дава право на дружествата на българите в чужбина в историческите диаспори да издават този документ. Тези сдружения са регистрирани в чужди държави, т.е. България не може да упражнява никакъв контрол върху тях. Второ - много са злоупотребите с удостоверенията за произход. В някои случаи и без да са фалшифицирани, решенията се взимат много субективно - по исторически свидетелства на учени от началото на ХХ век или края на ХIX век дали в конкретната област има компактно българско население с български произход, от топонимия понякога - няма как всички тези критерии да бъдат вкарани в закон, защото те са много субективни. За мен правилният подход, когато се кандидатства за българско гражданство заради български произход, e първият и основен критерий да бъде познанието на български език. В институционален план, смятам, че работата, свързана с издаването на документи за българско гражданство трябва да премине изцяло към Министерството на правосъдието. А Агенцията за българите в чужбина, ако продължава да съществува като институция, да се занимава със съдържанието на политиките за нашите сънародници зад граница.

В навечерието на Празника на славянската писменост и българската просвета и култура, вицепрезидентът на България каза, че е свидетел на национален протекционизъм в много от държавите в Европа, които някак услужливо заобикалят ролята на България за опазване на кирило-методиевото дело и на писмеността.

И затова трябва да се борим непрекъснато и да изтъкваме своите заслуги. Няма в европейската история по-голям връх от Златният век на Симеон - всички го признават. Но го признават учените в книгите, а ние някак не умеем да го разкажем нито на другите европейски граждани, нито на света. Председателството на България на Съвета на ЕС, което беше успешно в много посоки, имаше един голям недостатък - не използвахме достатъчно тези шест месеца, за да покажем кои сме ние, откъде идваме и колко много сме направили за Европа. Така че задача на всеки един българин е да разказва. И да казва не само какво е България днес, но каква е била България някога и че в миналото трябва да търсим и бъдещето.

Уважаеми сънародници, имайте самочувствието, че сте българи. Че заедно като нация, като народ сме създали една от най-богатите, най-старите култури. България е тази, която спаси делото на двамата братя, ние създадохме третата християнска цивилизация - славянската, ние разпространихме чрез езика писмеността, културата, ценностите, за които днес толкова много говорим. И това не бива да се забравя. Гордейте се, с това че сме българи  и от нас започва златният и светъл век на Европа!

Снимки: личен архив