Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Яфо, българската столица на Израел, в дни на карантина

| обновено на 10.05.20 в 16:35

Наричат Яфо (Яфа) „българската столица на Израел“, въпреки че там почти не са останали млади хора, потомци на изселниците от България. Смята се, че е от най-старите селища в света, където са открити археологически находки от 18 век пр.н.е., а според древногръцките легенди именно там Персей освобождава Андромеда. В древността селището е сред важните пристанища на Израел, за което се говори в Библията. Посочва се, че пророкът Йона тръгва на път за Таршиш от Яфо. В Новия завет се споменава как в там апостол Петър възкресява вдовицата Тавифа.

В наши дни Яфо е част от Тел Авив (от 1949 г.), като най-старият квартал в града. Освен че можете да чуете българска реч, там можете да опитате и българска кухня. Истински калейдоскоп от съдби, от надежди и разочарования може да срещнете най-вече в двете български заведения в Яфо - кафенето на Владо и кръчмата на Ламбо. Заради карантината около коронавируса обаче, кръчмата не работи, а кафенето се е превърнало в магазин с отворено прозорче. Клиенти не лисват, защото само там могат да се купят български продукти като лютеница, консерви „Русенско варено“, пастет, та дори и нашенска боза. Там срещаме и сънародниците ни, избрали Израел като място за препитание.

Сред тях е счетоводителката Росица Божинова, която от 23 години работи в Израел. В началото била помощница на възрастни израелци, но след смъртта на втората жена, за която се  грижела, останала да работи без документи. Сега живее при възрастно българско семейство и помага в домакинството им срещу безплатна стая. Заради липсата на работна виза, не може да се върне в България, а и се страхува да не си изгуби клиентите, на които помага в почистването. В първите дни от обявяването на карантината си помислила, че най-накрая са ѝ осигурили жадуваната почивка.

„На мен ми трябва много почивка, месец-два не ще ме спасят – разказва Роси. – Тази седмица ходих два дни на работа, другата се надявам пак да работя толкова. За повече нямам гаранции. Когато, след принудителната почивка, отидох първия ден на работа, ми бяха нужни 6 часа за да свърша това, което правя обикновено за 4 часа. Вечерта се върнах прегърбена на две, толкова години натоварване. Явно трябва да се отделя повече време за почивката, но засега не става. В България снахата ходи на работа, а синът ми си е вкъщи, внучката също е вкъщи.“

Драгомир Леви е строителен техник. Дошъл е преди 7 години от Варна:

 „Работим нормално – казва той. - Нас не са ни спрели от работа. Аз ръководя строителен обект. Работниците са предимно от Молдова, Китай и от Украйна. Всеки месец фирмата им плаща здравна застраховка. Има периодични прегледи (за коронавирус). Спазваме правилата на правителството. Задължително ходим с маски. Глобата е 200 шекела (малко над 200 евро).

Край магазинчето се срещнахме и с още един строителен работник, който стриктно спазва правилата на дистанция. Това е Методи, който е от 17 г. в Израел. В началото работел на държавен договор, но сменил строителната фирма, заради ниското заплащане. Оттогава загубил здравната си застраховка и затова сега взема всички предпазни мерки, за да не се зарази. По време на карантинната работи в дните когато има транспорт.

Тичешком към магазина идва и Ирина Кричко, бесарабска българка. Винаги я е страх да оставя сама възрастната жена, за която се грижи:

„Аз съм от четири години в Израел и се грижа за Софка. Човек като си седи само вкъщи по-тежко му минава времето. Страхуваме се и затова гледаме по-малко да излизаме от къщи. Моето семейство в Молдова също си седи вкъщи. Децата са с майка ми, учат дистанционно, както е във всичките държави. Съпругът ми работи, но сега си е вкъщи.“

Елена Милчева от 10 г. е в Израел и си докарва прехраната като домашна помощница.

„По принцип  се опитваме да спазваме всички наложени правила. Възрастните хора тук не са стресирани. Те са много социални и са свикнали да ходят на разходки, на сбирки, в които правят гимнастика, изнасят им беседи и т.н.  Липсата на социален живот, за тях е по-силна, отколкото страха от болестта.“

Съпругът на Ели също е в Израел и работи в автосервиз. Всеки ден е на работа, но в условията на карантината съставът е намален.

Снимки: ЕПА/БГНЕС

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Има шансове гордиевият възел в парламента да бъде разсечен

ГЕРБ-СДС оттеглиха номинацията си за председател на парламента. При осмия опит за избор, кандидатите за председател на Наодното събрание са трима. "Възраждане" отново номинираха Петър Петров, "Има такъв народ" отново издигнаха Силви Кирилов, а..

публикувано на 29.11.24 в 12:24

В Перник откриват стенопис по случай 20-годишнината от приемането на България в НАТО

Стенопис, посветен на 20-годишнината от приемането на България в НАТО, ще бъде открит днес в Перник. На събитието ще присъстват посланиците на Великобритания, Турция и Черна гора, заместник-външният министър Невяна Митева, областният управител на Перник..

публикувано на 29.11.24 в 07:05

85% от свидетелите на уличен тормоз не знаят как да се намесят

Кампания срещу уличното насилие Stand Up ще се проведе днес и утре под купола на столичното Ларго, съобщиха от Регионалния исторически музей – София.  Оказва се, че по целия свят над 80% от жените са преживели форма на уличен тормоз, но 85% от..

публикувано на 29.11.24 в 06:50