Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Яфо, българската столица на Израел, в дни на карантина

| обновено на 10.05.20 в 16:35

Наричат Яфо (Яфа) „българската столица на Израел“, въпреки че там почти не са останали млади хора, потомци на изселниците от България. Смята се, че е от най-старите селища в света, където са открити археологически находки от 18 век пр.н.е., а според древногръцките легенди именно там Персей освобождава Андромеда. В древността селището е сред важните пристанища на Израел, за което се говори в Библията. Посочва се, че пророкът Йона тръгва на път за Таршиш от Яфо. В Новия завет се споменава как в там апостол Петър възкресява вдовицата Тавифа.

В наши дни Яфо е част от Тел Авив (от 1949 г.), като най-старият квартал в града. Освен че можете да чуете българска реч, там можете да опитате и българска кухня. Истински калейдоскоп от съдби, от надежди и разочарования може да срещнете най-вече в двете български заведения в Яфо - кафенето на Владо и кръчмата на Ламбо. Заради карантината около коронавируса обаче, кръчмата не работи, а кафенето се е превърнало в магазин с отворено прозорче. Клиенти не лисват, защото само там могат да се купят български продукти като лютеница, консерви „Русенско варено“, пастет, та дори и нашенска боза. Там срещаме и сънародниците ни, избрали Израел като място за препитание.

Сред тях е счетоводителката Росица Божинова, която от 23 години работи в Израел. В началото била помощница на възрастни израелци, но след смъртта на втората жена, за която се  грижела, останала да работи без документи. Сега живее при възрастно българско семейство и помага в домакинството им срещу безплатна стая. Заради липсата на работна виза, не може да се върне в България, а и се страхува да не си изгуби клиентите, на които помага в почистването. В първите дни от обявяването на карантината си помислила, че най-накрая са ѝ осигурили жадуваната почивка.

„На мен ми трябва много почивка, месец-два не ще ме спасят – разказва Роси. – Тази седмица ходих два дни на работа, другата се надявам пак да работя толкова. За повече нямам гаранции. Когато, след принудителната почивка, отидох първия ден на работа, ми бяха нужни 6 часа за да свърша това, което правя обикновено за 4 часа. Вечерта се върнах прегърбена на две, толкова години натоварване. Явно трябва да се отделя повече време за почивката, но засега не става. В България снахата ходи на работа, а синът ми си е вкъщи, внучката също е вкъщи.“

Драгомир Леви е строителен техник. Дошъл е преди 7 години от Варна:

 „Работим нормално – казва той. - Нас не са ни спрели от работа. Аз ръководя строителен обект. Работниците са предимно от Молдова, Китай и от Украйна. Всеки месец фирмата им плаща здравна застраховка. Има периодични прегледи (за коронавирус). Спазваме правилата на правителството. Задължително ходим с маски. Глобата е 200 шекела (малко над 200 евро).

Край магазинчето се срещнахме и с още един строителен работник, който стриктно спазва правилата на дистанция. Това е Методи, който е от 17 г. в Израел. В началото работел на държавен договор, но сменил строителната фирма, заради ниското заплащане. Оттогава загубил здравната си застраховка и затова сега взема всички предпазни мерки, за да не се зарази. По време на карантинната работи в дните когато има транспорт.

Тичешком към магазина идва и Ирина Кричко, бесарабска българка. Винаги я е страх да оставя сама възрастната жена, за която се грижи:

„Аз съм от четири години в Израел и се грижа за Софка. Човек като си седи само вкъщи по-тежко му минава времето. Страхуваме се и затова гледаме по-малко да излизаме от къщи. Моето семейство в Молдова също си седи вкъщи. Децата са с майка ми, учат дистанционно, както е във всичките държави. Съпругът ми работи, но сега си е вкъщи.“

Елена Милчева от 10 г. е в Израел и си докарва прехраната като домашна помощница.

„По принцип  се опитваме да спазваме всички наложени правила. Възрастните хора тук не са стресирани. Те са много социални и са свикнали да ходят на разходки, на сбирки, в които правят гимнастика, изнасят им беседи и т.н.  Липсата на социален живот, за тях е по-силна, отколкото страха от болестта.“

Съпругът на Ели също е в Израел и работи в автосервиз. Всеки ден е на работа, но в условията на карантината съставът е намален.

Снимки: ЕПА/БГНЕС

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

“Български пощи” очакват детските писма до Дядо Коледа

Националната пощенска служба на Бългрия организира за 30-а поредна година конкурс за най-красиво писмо до Дядо Коледа. Писмата трябва да бъдат изпратени на "Български пощи" до 18 декември с надписан плик “За Дядо Коледа”, адрес на подателя и..

публикувано на 25.11.24 в 18:02
Снимка: Посолство на Република България в Япония

Японски ученици научиха как се приготвя шопска салата

Българският посланик в Япония Мариета Арабаджиева и преводачът Елена Куцарова запознаха учениците от гимназия “Нагареяма” в префектура Чиба с българските кулинарни традиции. “Посещението започна с готварски уъркшоп, в който се..

публикувано на 25.11.24 в 17:14
Урсула фон дер Лайен

Урсула фон дер Лайен спомена българката Дебора в Международния ден за премахване на насилието срещу жените

Българката Дебора Михайлова, която беше жестоко нарязана с макетен нож от приятеля си Георги Георгиев, е една от жертвите на насилие, споменати от Урсула фон дер Лайен в обръщението ѝ по повод Международния ден за премахване на насилието срещу..

публикувано на 25.11.24 в 17:07