Еньовден е един от най-обичаните празници в народния календар, пуснал дълбоки корени в нашите традиции, мислене, вярвания. Той е с постоянна дата – винаги на 24 юни. Наричат го още Свети Иван Летни, тъй като на същата дата православието почита рождението на Св. Йоан Кръстител. Както и Яньо, Еньо, Иван Бильобер, Яньовден, Средѝ лéте.

Според народната вяра, на Еньовден завършва пътят на слънцето от зимата към лятото и то поема обратно – от лятото към зимата. А в нощта срещу празника небето се отваря, звездите слизат на земята и омайват треви и цветя, придавайки им лековита сила. Лековити са и водите, защото слънцето се окъпва за последен път преди да замине. Окъпва се и сяда да си почине преди да се отправи към зимата. Затова и днес, в ранната утрин на Еньовден хората ритуално се къпят в реки и езера.

Магията на Еньовден е и в предженитбените гадания с китки. На някои места вместо с китки, гадаели с паламарки (дървена „ръкавица“ с остър извит рог, използвана при жътва) – интересен и необичаен цвят към общоприетите ритуали и обреди.

Празникът някога бил съпроводен с песни, предназначени за всеки момент – от събирането на билки в ранна утрин, до напяването на китките и веселите младежки закачки в края на деня.За тях разказва публикацията от архива на Радио България „Тръгнал ми Еньо с кола за билки“ – народни песни за Еньовден.