Да прекосиш Атлантика в подкрепа на донорството

публикувано на 16.10.20 в 11:59

Снимка: Facebook / NeverestOceanRow

Да дариш органите си, за да спасиш човешки живот, когато твоят земен път приключва в разцвета на силите ти, е една от най-висшите форми на емпатия. Оставяш частица от себе си, за да живее непознат, който години наред се бори за живота, в очакване на чудото "трансплантация".

Никой не знае в кой момент и при какви обстоятелства ще напусне този свят, а и невинаги има възможност да даде съгласието си за донорство. Често съдбовният отговор е в ръцете на опечалените близки, които трудно се съгласяват да дарят органите на починалия. Сравнена с останалите страни от Европейския съюз, България заема последно място по брой трансплантирани хора, на милион население. Това е и една от причините, нуждаещите се да търсят спасение в чужди държави. А българите, които живеят с надеждата за втори шансчрез трансплантация са над 1150.

Именно в тяхна подкрепа бе експедицията в открито море на Стефан Иванов и 17 годишния му син Максим. Двамата прекосиха Атлантическия океан в сезона на ураганите с гребната лодка Neverest, направена от самите тях. Предизвикателство, което насочва вниманието към необходимостта да говорим за донорството с близките си, чрез Националната кампания "Да! За живот".

За героизма и смелостта, проявени при трансатлантическото плаване в подкрепа на донорството и трансплантацията, Стефан и Максим Иванови бяха удостоени със Златен почетен знак I степен на Министерството на здравеопазването.

Как стигат до избора, разказва Максим, който в началото на пътешествието е едва на 16 години. Оказва се, че според официалния регистър на океански гребни експедиции на Ocean Rowing Society, той е най-младият океански гребец в света, успешно прекосил океан:

"Ние всъщност имахме доста идеи за различни каузи, поне три-четири. Изборът се падаше на мен и в момента, в който разбрах за тази инициатива я взех присърце. Тя е перфектната кауза - за нея не се търсят пари от никого, не молим за спонсори. Идеята човек да дари живот, след смъртта си е наистина изключителна."

Чуйте интервюто на стажант репортра на БНР Михаил Митев със Стефан и Максим Иванови

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Максим и баща му Стефан потеглят от Портимао, Португалия и изминават 8230 км (4444 морски мили) до Барбадос. В продължение на 105 дни, всеки един от тях гребе по шест пъти на ден, като се редуват на два часа, и прави над 1 милион загребвания за цялото разстояние. Единствената връзка със сушата е сателитен телефон, чрез който изпращат имейли до майката на Максим - а тя редовно ги информира за кампанията и отзивите на хората:

„Във всички разговори, които сме имали и в цялата обратна връзка, която сме получавали - хората наистина прегръщат идеята за донорството на органи след смъртта – обяснява Стефан Иванов.– Това не отнема нищо от човека и близките му и в същото време може да спаси живот. Трябва да знаем, че има решение за безкрайно трудните здравословни проблеми на нашите съотечественици и ние заедно трябва да го намерим. Всеки от нас трябва да се запита дали има достатъчно сила в себе си, за да вземе такова решение. А ако отговорът е да - да го сподели с близките си."

А към всички, следвали с вълнение и съпричастност пътешествието в подкрепа на донорството, Стефан Иванов се обръща:

"Мечтайте, намерете вашите предизвикателства, от какъвто и да е характер. Човек подценява това, което може да извърши с един по-дълъг хоризонт пред себе си."