Страната ни заема челно място в Европа в мрачната статистика за загинали и ранени водачи на автомобили и пътници. Много са проблемните пътни участъци в България, които крият риск. И макар да са известни причините за концентрация на произшествията, активни действия за отстраняването им рядко се предприемат.
Първенството сред опасните пътища у нас продължава да държи Кресненското дефиле. Живописната, но опасна пътна отсечка е основен маршрут за трафика към съседна Гърция. Един от завоите там е с голяма концентрация на катастрофи и то с фатален изход. Мястото може да бъде разпознато по множеството несъбрани части от автомобили. „Завоят е с намален радиус и оттам се променя пропускателната способност на този път", обясняват инженерите. Проблемът тук е нерешим, защото пътят е изграден така, че да се избегне голямо скално свлачище.
Повечето опасни пътни участъци в страната обаче подлежат на подобрения. Сред областите с най-голяма концентрация на катастрофи са Русе, Велико Търново, Стара Загора. Оттам преминава един от най-натоварените пътни участъци – първокласен път I-5, който пресича вертикално България и свързва северния град Русе с граничен пункт „Маказа“, на южната ни граница. Точно в района на Стара Загора пък се пресичат няколко изключително натоварени пътя – автомагистрала, първокласен и второкласен път.
Пътят Русе – Бяла е наричан „отсечка на смъртта”, защото от години там има най-много произшествия. По него минава тежкотоварен трафик и множество чуждестранни водачи, които пресичат граничния пункт и преминават през Дунав мост в северната ни съседка- Румъния. Многото завои са предпоставка водачите да предприемат рискови изпреварвания – сочи анализ на най-опасните пътища, направен от "Пътна полиция" за 2019 г.
От началото на 2020 година, до края на месец август, на територията на България са настъпили 3712 пътно-транспортни произшествия, при които са загинали 269 и са ранени 4654 участници в движението, сочат данните на МВР. За щастие числата са по-малки в сравнение с 2019 година, но започва есенно-зимният сезон и опасностите на пътя се увеличават – мокри и хлъзгави настилки, чести мъгли, особено в планинските участъци. Основната грижа за безопасността е в ръцете на шофьорите.
„Ако трябва да бъдем честни, в момента – през есенно-зимния период, абсолютно нищо не може да се направи за подобряване на пътната безопасност” – смята Богдан Милчев, директор на Института за пътна безопасност:
„Цялата администрация пропусна възможността, когато нямаше движение по време на изолацията да предприеме адекватни действия, с които сега да ни бъде по-лесно. Това, което в момента се наблюдава по пътищата е, че след обилните дъждове те се превръщат в езера. Наши експерти извършиха инспекции в някои направления и установиха, че банкетите не са почистени, пълни са с пясък, с клони, с наноси. Водата няма къде да се оттече и ние буквално се движим в езеро. Не е почистена растителността, знаците не се виждат, маркировката не е оправена. Шофьорите само могат да се надяват на късмета си. Единственото, което прави държавната администрация е контрол, те смятат, че като поставят няколко камери и вече всичко ще е наред, но това го правят вече десета година, а резултатът е същия.
„Само за София от началото на годината сме подали около 400 сигнала за несъответствия, дефицити и проблеми с инфраструктурата” – казва Богдан Милчев:
„Другото, което ще направим скоро е да извършим оценка на цялата транспортна система и ще покажем реалните проблеми. Искаме така да предизвикаме тези, които управляват транспортната система да дадат отговор – защо харчат парите на едно място, а не на друго, където реално има опасност за живота на хората. И още нещо – не е тайна, че в България контрол върху транзитно преминаващите автомобили няма. Тези, които всяка седмица преминават транзитно през страната знаят това. Знаят, че има и корупция и че могат с 10 евро да продължат напред. Така те не спазват правилата нито за почивка, нито за ограничение на скоростта, нито пък за превишени товари. Нашите органи осъществяват нечовешки натиск върху българските шофьори – за скорост, документи, включително за неплатени глоби, а за чужденците, които преминават транзитно ние въобще нехаем. Изследванията на Института за пътна безопасност показват, че над 90% от санкционираните чужденци у нас не си плащат глобите.
Снимки: БГНЕС
В началото на 60-те години на м.в. се приема, че състоянието на водните запаси на страната ни е недостатъчно за нуждите на земеделието, затова започва мащабно строителство на язовири в цялата страна. Така в периода 1950-1985 г. биват построени 216..
За 146-та си годишнина Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" в София кани 146 участници да се включат във второто издание на Голямата диктовка "Пазител на българския език". Инициативата ще се проведе на 22 май 2025 г. от 11:00 ч. в три от..
Под надслов "Заедно срещу жестокостта! Нови заплахи и ефективни решения в защита на животните" в София ще се проведе международна конференция, организирана от Емил Радев – евродепутат и зам.-председател на Интергрупата за защита на животните в..
Националистите от "Възраждане" организират днес от 18:30 ч. в НДК в София събитие, обявено като дискусия за спасяването на лева, в която ще се включи и..
Една азбука, едно послание към Европа и много хипотези – глаголицата е ключ към нашето наследство и национална идентичност. По повод 1170-годишнината от..
Трети пореден ден София ще остане без наземен транспорт, съобщи на фейсбук страницата си Центърът за градска мобилност. След няколкочасова среща със..