Пандемията налага съществени промени в дневния ред на българското общество. Задъхването на здравната ни система като следствие от нарастващия брой заразени с Covid-19 пациенти и медици дава нов ракурс и на политическите разговори в страната. И ако през пролетта имахме усещането, че мерките тук са навременни, дори изпреварващи, сега все повече анализатори отчитат, че институциите в страната вървят след събитията и предвещават сериозни последици както за здравето на българите, така и за икономиката. И подобно на максимата, че спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се, постоянно се припомня, че отговорност на всеки от нас е да спазва противоепидемичните мерки, за да се намали натискът върху лечебните заведения и лекарите и да се спаси здравната система от колапс. Дори организаторите на продължилите 116 дни аниправителствени протести в страната решиха да променят формата на недоволство, спирайки ежедневните демонстрации.

"Трябва да съхраним способността на българските лекари и сестри да се справят с вълната от болни. Предприемаме този ход от уважение към нашите спасители с бели престилки и с омерзение към властта на мафията. Смятаме за лицемерно да критикуваме съсипаната здравна система и в същото време да създаваме риск от заразяване, дори на един човек от вас! Властта се страхува да поеме тази отговорност, защото ще получи политически обвинения и ще загуби още повече от своя рейтинг. Затова отговорността ще поемем ние“ - изтъкна адвокат Николай Хаджигенов от т.нар. „Отровно трио”, което стои зад организацията на протестите.

Общественото мнение е събудено, а това никой не го беше мечтал през март, коментира в интервю за БНР писателят Захари Карабашлиев, който е сред подписалите преди време отворено писмо с искане на оставките на премиера Бойко Борисов, главния прокурор Иван Гешев, генералния директор на БНТ Емил Кошлуков, председателя на комисията по културата Вежди Рашидов и парламентарната председателка Цвета Караянчева. Според Захари Карабашлиев вече е ясно, че няма да има предсрочни избори:

"За мен протестите приключиха около 2-ри октомври и така беше редно. ... Редно е сега всеки да си отиде у дома и да се готви за изборите, да сме будни на изборите. Няма нужда от протести вече. Няма нужда от хора да студуват по улиците и да се заразяват един друг. Оказа се, че властта е по-устойчива от стихийно организираните протести" - категоричен е писателят, уточнявайки че в началото е считал предсрочните избори за неизбежни. 

„Най-логично е да има избори през март”- каза пред БНР телевизионният журналист Сашо Диков, но допълни, че не изключва възможността във всеки един момент премиерът Бойко Борисов да подаде оставка. „Години наред свръх харизмата и умението му на човек от народа му помагаше да печели симпатии, но с последните записи лъсна уродливият образ на Бойко Борисов – анализира Диков в предаването „Политически НЕкоректно” на БНР.– Ако имахме прокуратура, отдавна този човек нямаше да е в политиката, нямаше и да е на свобода. Но има късмет, че нямаме прокуратура… Вторият му голям късмет е, че не може да се появят опозиционни сили, които да бъдат припознати от хората като опозиция на Бойко Борисов“. Журналистът обаче не изключва възможността Бойко Борисов отново да спечели изборите.

"Дали ще е с редовни, или с предсрочни избори - ерата на Борисов свърши", коментира пред БНР актуалната ситуация в страната ни съпредседателят на "Демократична България" ген. Атанас Атанасов. По думите му едрите корупционни скандали в периода на управлението на ГЕРБ са над 70, а институциите в страната не са на мястото си.

"За да бъдат изпълнявани определени мерки, хората трябва да имат доверие във властта... Какви мерки можете да прилагате, когато хората ви нямат доверие" - попита риторично политикът, който е част от извънпарламентарната опозиция.

"Тази криза е заплаха за националната сигурност, защото са застрашени животите на българските граждани. Адекватната реакция на държавата трябва да е като при заплаха за националната сигурност, а изобщо не виждам тези елементи"- категоричен бе Атанасов.

Съставил: Е. Каркаланова /по интервюта на БНР-„Хоризонт”/