Мария Манева изразява идеите си чрез природни материали с лекотата, с която други художници използват четките и боите. И ако за повечето от нас раковините и морските камъчета остават само спомен от лятната ни почивка, то за Мария Манева те са източник на изкуство.
„Работя с напълно естествени цветове. Никога не рисувам върху раковинките, защото всяка една има много специфичен цвят и блясък. И ако се положи боя върху тях, всичко това ще се заличи. Тяхната естествена красота и блясък се проявява с безцветен лак, като по този начин се създава ефектът на морската вълна“ – обяснява художничката и дава пример с разходките край морето, при които не забелязваме безжизнено лежащите черупки на пясъка под краката си, докато не ги облее някоя вълна: „Тогава пред вас се разкрива невероятният им блясък. Същото се случва и тук“.
За родената в Габрово художничка всичко започва, когато съдбата я отвежда в черноморската столица Варна и това определя нейния път в изкуството. „Животът ме отведе тук и Бог ме благослови с това изкуство, което дори не знаех, че съществува. В момента съм много щастлива, защото живея точно до морето и то е моя източник на материали и вдъхновение. Работата, която върша, ми доставя голяма радост и удовлетворение“ – сподели за Радио България Мария Манева:
„За пръв път се докоснах до морска мозайка през 2008 г. и до този момент не знаех, че съществува изкуство с морски камъчета. След първите си опити разработих собствена смесена техника. Композициите са с миди, камъчета, раковини с естествени цветове, а за фон използвам пясък, който оцветявам за по-голяма изразителност. Така картините имат повече пространство, повече лекота на израза“.
Признава, че в по-голямата част от картините й присъстват мотиви с цветя и птици. „Вдъхновението идва от самите материали. Когато ги събирам или сортирам, пред мен се появява образ на цвете или крило на птиче. Опитвам се да ги пресъздам възможно по-близко до реалността. Работя с естествените им форми и цветове. С годините картините ми стават все по-прецизни и красиви.“
Въпреки, че работата е доста трудоемка и отнема време, крайният резултат е невероятен. „Например, последната ми работа е цвете мушкато. Направих листата от речни миди, изрязвайки само зелената част. Те са от река Камчия, която е близо до нас, където събирам доста от моите материали“ – допълва Мария.
Художничката е участвала в няколко съвместни и самостоятелни изложби. Казва, че най-големият почитател и помощник е съпругът й, а дъщеря им, възпитаничка на варненското Училище по изкуствата „Добри Христов“, не пести критиките по отношение на картините.
Що се отнася до пандемията, която промени коренно битието ни, Мария Манева споделя:
„Работих много активно в първата вълна на пандемията. Тази ситуация не повлия на психиката ми, даже бях по-мобилизирана, по-активна. Защото аз съм си в „изолация“ и работя сама. Това изкуство изисква хората да бъдат сами със себе си и голяма част от деня се прекарва в работа.“
„Нека всички се радваме на Божествено здраве, това което е сега да премине, тези, които са били болни, да бъдат изцелени, защото здравето е най-важно“ – казва художничката, която води морето в домовете ни и допълва: „Също да има мир и любов в семействата, особено в дните на изолация. Когато много хора се оказват затворени заедно в този труден момент, много от тях не знаят как да се държат един към друг. Това е момент да се опознаят, да намерят силните и слабите си страни и семейството да стане здраво и силно. Защото ролята на семейството е много важна, за да бъдем силни като общество. Нека да си помагаме един на друг и да вършим добро!“
Снимки: личен архив
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
За двадесет и трета година екипът на „Банско филм фест“ ще пренесе публиката до едни от най-екстремните точки на света посредством 75 филма от 39 държави. "Всички те са премиерни, за част от тях прожекциите в Банско ще са световни премиери", каза за..
Милена Селими, преводачката на албански език на романа "Времеубежище" на Георги Господинов, която е и представителят на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, получи наградата за най-добър превод през 2024 г. от провеждащия се в..
Главата на статуята на богинята на Филипопол Тюхе е открита в Епископската базилика в Пловдив, съобщи ръководителят на разкопките Любомир Мерджанов. По..
Вече десет години студенти от Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" полагат целенасочени усилия за насърчаване на четенето сред..
Българистиката е предмет на особена почит в държавния педагогически университет "Богдан Хмелницки" в украинския град Мелитопол. Затова не е изненада, че..