Eтнолози и антрополози от България и Република Северна Македония започнаха теренни проучвания на променящата се всекидневна и празнична градска култура в условия на пандемия от Covid-19. Проектът се нарича „София-Скопие: Всекидневие и празничност по време на пандемия“. Осъществява се от екип учени на Академично етноложко сдружение към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и техни колеги от университета в Скопие, с финансовата подкрепа на Столична програма „Култура“ на Столична община. Резултатите и опитът на двата града ще бъдат дискутирани и сравнени на научна онлайн конференция, организирана от българското сдружение на 2 юни. Научният форум ще даде възможност на етнолози, фолклористи, антрополози, културолози и историци да обменят опит и да представят своите разработки по актуалната и значима тема, свързана с промените в битието ни в пандемията от Covid-19, обяснява етнологът Анелия Овнарска-Милушева.

Проектът ще документира и анализира интересни и репрезентативни разкази на жителите на град София и град Скопие за преживяванията им по време на пандемията, които след време ще бъдат изключително важен инструмент за анализиране на това доколко и как Covid-19 промени ежедневието ни. Екипът поставя основен акцент върху проследяването на измененията във всекидневните навици, храненето, културните норми, моделите на поведение, работните и потребителските навици на хората в условията на пандемия.

Част от изследванията и статистиката, които ще бъдат представени на конференцията са набавени чрез анкета. Тя е публикувана на Фейсбук страницата на проекта и екипът на Анелия Овнарска-Милушева приканва всеки, който има желание и възможност да я попълни. До момента това са направили над 200 човека. Чрез отговорите на близо 50-те въпроса и чрез професионалното наблюдение и тълкуване, учените от двете държави стигат до любопитни изводи.

„Интересно е, че самата пандемия не оказва негативно влияние върху качеството на работа. Близо 52% от анкетираните признават, че след първоначалния стрес, противоепидемичните мерки, колкото и строги да са били те, не са оказали негативно влияние върху работата им – казва Анелия Овнарска-Милушева. – Също така голяма част от анкетираните отбелязват, че харесват хибридната форма на работа – от вкъщи и от офиса. Но също така казват, че голяма част от тях не могат да разграничат свободното от работното си време, т.е. оставяйки си вкъщи се размива границата „кога работя“– „кога почивам“. Друг любопитен момент е, че повечето хора признават, че не работят повече в кризата и успяват да прекарат повече и по-качествено време със своите близки.“

Тези данни ще бъдат изключително ценни за бъдещето, когато имаме повече натрупана статистика и може да се направи по-ясна и пълна картина за това какво от пандемията е останало и какво се е променило в моделите на поведение и битуването на хората, смята българската етноложка.

В онлайн конференцията на 2 юни 13 учени, етнолози и културни антрополози ще представят доклади. Към тях ще се присъедини психолог, който ще разкаже как се е променило мисленето ни за ежедневието, за живота ни изобщо, вследствие на пандемията. „Ще бъде представен доклад, свързан с де-урбанизацията и новия живот на село, който стана все по-предпочитан от хората, особено в периода на изолация. Имаме доклади за традициите в изолация и за ежедневието в Ковид-отделенията на болниците“ – добавя Анелия Овнарска-Милушева. Представянето на проекта ще бъде със свободен достъп и възможност за задаване на въпроси по представените доклади. 

Съставил: Весела Кръстева, по материал на Зоя Караджова/ Радио Благоевград

Редактор: Албена Безовска

Снимки: Facebook / @Project2021AES