Макар и с ниски доходи, по-добре живеехме преди появата на пандемията, отколкото сега – казва известен български музикант. Работата ни намаля много, но сметките за вода, ток си вървят всеки месец, а в магазините всичко поскъпва, някои от най-необходимите неща станаха на двойна цена…
Същият проблем вълнува повечето от българските домакинства, които в сравнение с година назад, сега живеят с по-ниски и несигурни доходи. Наблюдението върху пазара на труда на КНСБ отчита ръст от 22% за тази година на хората, които са наети на минимална работна заплата. Това означава, че с около 40 хил. повече от м.г. са работещите за минимално трудово възнаграждение, което в България е 650 лв. Става въпрос за общо 493 хил. българи. В същото време необходимият доход за издръжка се е покачил и през юни 2021г., за да покрие месечните си разходи, на човек са били нужни 1069 лв.
От Института за пазарни изследвания на КНСБ изчисляват, че около 700 хиляди работещи в България всеки ден полагат труд по 8 часа и повече, а накрая влизат в категорията „работещи бедни“, тъй като заплатата им е равна или близка до минималната. „Това за нас е фундаментален проблем на функционирането на пазарната икономика“ – уточнява Пламен Димитров, президент на синдикалната организация и обяснява какво представлява показателят „Заплата за издръжка“:
„Тя е базисен измерител на дохода от труд, който позволява на наетия работник един социално приемлив стандарт на живот. Т.е. заплатата трябва да стига, за да осигури и активно участие в социален живот на работещия – средства за свободното време, освен за храна и подслон. В ЕК и ЕП се обсъжда интензивно проект на директива за актуални минимални работни заплати в общността. Тази директива ще наложи общ критерии на държавите-членки - да се включи покупателната способност в съответната държава към формирането на минималната работна заплата (МРЗ).Настояваме в тази Директива да стане по-ясен ангажиментът на държавата членка, за да достигне минималната работна заплата до нивото „заплата за издръжка“ в кратък срок 4-5 години.“
Погледната през призмата на потребителската кошница „заплата за издръжка“ представлява ориентир за нивото на заплащане, което трябва да позволява на семейството разходи за храна, жилище образование, облекло, транспорт, съобщения, както и почивка и свободно време.
„Разходите за храна у нас са над 36% от общите разходи за семейството, като само 6 % от тях са разходи за храна, приготвена в заведения за хранене – казва Виолета Иванова, зам.-директор на Института за социални и синдикални изследвания.
35% от домакинствата в страната са имали възможност да покрият разходите за издръжка през 2020 г. Потребителската кошница включва 479 стоки, сред които близо 1/3 са хранителните. В изчислението на „заплатата за издръжка“ не се включва употребата на алкохол и тютюн. Цените на хранителните стоки през настоящата година в България са нараснали с 3%, а нехранителните с близо 2%. Забележимо повишение на цените има при животински и растителни мазнини, като само олиото е с ръст от около 25%. Колкото по-бързо нарастват цените на стоки от първа необходимост, толкова повече се увеличава техният дял и намаляват разходните пера към други групи в потребителската кошница.“
Снимки: БГНЕС
Патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски" отбелязва своя храмов празник днес. Светата обител, символ на българската столица, е храм-паметник, построен "в знак на признателност към руския народ за Освобождението на България от османско иго..
През нощта от запад на изток ще премине бърз студен атмосферен фронт. В събота над по-голямата част от страната ще бъде предимно слънчево. Преди обед в Източна България ще има значителна облачност и в крайните източни райони все още ще превалява дъжд,..
Поредният пети опит на депутатите да си изберат председател не доведе до резултат. На гласуване бяха подложени четири кандидатури - на Наталия Киселова от "БСП-Обединена левица", Петър Петров от "Възраждане", Рая Назарян от ГЕРБ и Силви Кирилов от ИТН...
На Терминал 2 на софийското летище днес бяха открити нови паркинги с над 1000 паркоместа, включително специални зони за хора с ограничена подвижност и..
Борислав Сарафов отговаря на всички изисквания и има качества да бъде избран за главен прокурор. С тази позиция излязоха комисиите по атестирането и..
Романът “Времеубежище” на Георги Господинов и книгата “След Европа”, в която политологът Иван Кръстев поставя въпросите как бежанската криза променя..