На Игнажден не се работи и дори не е добре да се излиза от дома. Разбира се, повечето от нас няма как да спазят това, но ако се вгледаме в останалите забрани, то те са напълно изпълними – не се дават пари назаем, от дома не се изнася нищо, а когато влизаме вкъщи или където и да е, трябва да носим нещо в ръцете си. А още по-важно е да имаме в душите си добри мисли и благопожелания.
Според българските фолклорни представи, Игнажден е денят, който бележи началото на Новата година, оттам и наименованията Млада година, Млад ден, Нов ден. Наричали го също Идинак, Идинажден – думи, с които определяли не само новото начало, но и кончета, теленца и пр., навършили една година.
На 20 декември църквата чества паметта на свещеномъченик Игнатий Богоносец – детето, което Господ взел на ръце, посочил го на апостолите и казал: „Ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно“. Игнатий бил ръкоположен от апостол Петър за епископ на Антиохия. Завършил живота си мъченически в Рим, където бил хвърлен на лъвовете.
С приобщаването на езическия празник към църковния идват Игнатовден, Игнажден. Това е един от най-важните дни в народния календар, извършват се гадания и ритуали за привличане на добрите сили. Най-разпространеното вярване е свързано с полазника – това е първият човек, влязъл в дома. Той трябва да е имотен, семейството му да е добро, да е здрав и късметлия.
От Игнажден започват родилните мъки на Богородица. Това е и често срещан мотив в народните песни. На този ден за пръв път се събират коледарските групи, избират своя водач, започва обучението на младежите, които за пръв път ще участват в ритуалната обиколка на селището. Припомнят сипесни и наричания, изпълнявани в нощта срещу Коледа.
„Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа“ е песента, която избрахме за вас. В нея се разказва как Богородица родила Млада бога на Бъдни вечер. Родила го с червено вино. И тръгнала да търси кръстник. По пътя си срещнала свети Васил, но той ѝ отказал да го кръсти, защото свети Йован е кръстил „земя и небо“, той трябва да „да си кръсти Млада бога“.
Редактор: Албена Безовска
Снимки: архив
Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство и така станаха част от "Живите човешки съкровища" на..
Халвата, това сладко изкушение с ориенталски привкус, е добре дошло на нашата трапеза, особено по празници. Съдейки по описания на западни пътешественици, халвата е била разпространен десерт по българските земи още през XVI век . Нашенската й..
Едно от най-любопитните и колоритните места на всяко населено място е неговият пазар. Без значение дали е ежедневен или се случва в специален ден от седмицата, дали има специфика на продукцията, която предлага или не, пазарът е културен феномен, който..
Предимно облачно
Разкъсана облачност