От незнайни времена в България посрещаме 1 януари с пожеланията на сурвакарите, които и до днес обикалят домовете в първите часове на първия ден от Новата година:
„Сурва, весела година!
Голям клас на нива,
червена ябълка в градина,
жълт мамул на леса,
голям грозд на лоза…“
Може би особено подходящо за съвремието е наричането:
„Сурва, весела година!
Яка да ви е гърбина!
Да сте живи, да сте здрави!
До година, до амина!“
Сурваки или Сурвакане е старинен обичай, който почти повтаря Коледуването, но в него могат да участват и момчета на възраст от 4-5 до 10-12 години. Те носят украсени дрянови пръчки – сурвачки и съпровождат наричанията със здраво сурвакане на всички в дома. Получават определени дарове, които домакините са приготвили – сухи плодове, краваи, орехи и дребни пари. За тези дарове се пее в тази сурвакарска припявка:
„Ой нине, нине,
стани господине,
отваряй вратата,
дай ми два колака,
бръкни си в джебчето,
изкарай левчето,
дай го на момчето…“
Едно истинско сурвакарско наричане ще чуем в песента „Сурва, весела година“. Музиката е на Тодор Бакалов, изпълнява Андон Петров.
„Сурвакари“ е песента на сестрите Ива и Ева Валентинови. Тези красиви и талантливи момичета са не само прекрасни граовски певици, а и популярни радиоводещи на фолклорни програми в БНР. Тяхната авторска песен разказва за обичая Сурва, отбелязван на старата дата (13 януари) в родния им край, както и за съвременните измерения на фолклорните традиции. Чуйте това изпълнение, заредено с оптимизъм и веселие.
И нека се сбъднат добрите пожелания, които от сърце отправяме към вас, скъпи приятели на Радио България!
Честита Нова година! Да е здрава и щастлива, мирна и плодотворна! Нека новото начало ни донесе нови възможности и силата да помним и пазим традициите си!
В житието на Св. Дазий Доростолски от началото на 4-ти век е съхранено най-старото описание на Сурва по българските земи: "Защото дори светът да се свърши, лошият обичай не се изоставя, а дори се възстановява в още по-страшен вид. В деня на..
Изкуството на дърворезбата е развивано векове наред по нашите земи. Представлява обработване на дърво чрез изрязване на декоративни мотиви, фигури и сложни изображения . Най-голямо значение занаятът добива през Възраждането, когато дърворезбата..
Атанасовден, наричан още и "сред зима" в народния ни календар, е празник, в който православната църква и фолклорните ни традиции отдават почит на свети Атанасий Велики – александрийски архиепископ и борец срещу арианството (църковна ерес, отричаща..
В житието на Св. Дазий Доростолски от началото на 4-ти век е съхранено най-старото описание на Сурва по българските земи: "Защото дори светът да..