От незнайни времена в България посрещаме 1 януари с пожеланията на сурвакарите, които и до днес обикалят домовете в първите часове на първия ден от Новата година:
„Сурва, весела година!
Голям клас на нива,
червена ябълка в градина,
жълт мамул на леса,
голям грозд на лоза…“
Може би особено подходящо за съвремието е наричането:
„Сурва, весела година!
Яка да ви е гърбина!
Да сте живи, да сте здрави!
До година, до амина!“
Сурваки или Сурвакане е старинен обичай, който почти повтаря Коледуването, но в него могат да участват и момчета на възраст от 4-5 до 10-12 години. Те носят украсени дрянови пръчки – сурвачки и съпровождат наричанията със здраво сурвакане на всички в дома. Получават определени дарове, които домакините са приготвили – сухи плодове, краваи, орехи и дребни пари. За тези дарове се пее в тази сурвакарска припявка:
„Ой нине, нине,
стани господине,
отваряй вратата,
дай ми два колака,
бръкни си в джебчето,
изкарай левчето,
дай го на момчето…“
Едно истинско сурвакарско наричане ще чуем в песента „Сурва, весела година“. Музиката е на Тодор Бакалов, изпълнява Андон Петров.
„Сурвакари“ е песента на сестрите Ива и Ева Валентинови. Тези красиви и талантливи момичета са не само прекрасни граовски певици, а и популярни радиоводещи на фолклорни програми в БНР. Тяхната авторска песен разказва за обичая Сурва, отбелязван на старата дата (13 януари) в родния им край, както и за съвременните измерения на фолклорните традиции. Чуйте това изпълнение, заредено с оптимизъм и веселие.
И нека се сбъднат добрите пожелания, които от сърце отправяме към вас, скъпи приятели на Радио България!
Честита Нова година! Да е здрава и щастлива, мирна и плодотворна! Нека новото начало ни донесе нови възможности и силата да помним и пазим традициите си!
Според османски документи край днешното село Биволяне в община Момчилград са живели над 500 дервиши , които са се обучавали в Елмалъ баба теке. Някога религиозният център се славел кат о най-голямото средище на дервишите в тази част на..
Рано сутрин момците и момите се събират на поляните, за да могат да играят със слънцето. "Смята се, че тогава слънцето играе, защото е най-дългото слънцестоене в годината" – това е най-важното, което трябва да знаем за Еньовден според осемгодишния..
Регионален етнографски музей в Пловдив отваря врати за XVІ-то издание на Седмицата на традиционните занаяти, съобщават организаторите от музея. Откриването е на Еньовден (24 юни), почитан в народната ни традиция като ден на билките и лечението..