През 1905 г. в Чикаго адвокат Пол Харис се среща с трима свои приятели, за да обсъдят една идея. Това било началото на ротарианското движение, което повече от век събира на едно място лидери, готови да служат на своите общности и на света. Идеята за хуманизъм, почтеност и безкористна помощ достига и до България, където през 1933 г. бива основан първият Ротари клуб.
Забранявано два пъти – през 1941 г. от правителството на Богдан Филов със Закона за защита на нацията, и през 1951 г. от комунистическия режим, ротарианството у нас през настоящата година отбелязва 30 г. от възобновяването на дейността си. По този повод днес (13.04) ще се състои благотворителен празник с кауза: подкрепа на проекта „Звукът на тишината” в помощ на децата с увреден слух.
Пред Народния театър “Иван Вазов” ще бъде открита изложба с плакати, представящи развитието на Ротарианството от основаването му до днес, а в столичната зала „България” ще се състои концерт с цел да се съберат средства за децата с проблеми на слуха.
„Избрахме каузата, защото основната мисия на Ротари е да помага за решаването на социалнозначими проблеми – разказва Каролина Любомирова, президент на Ротари клуб София. – След анализ на обществените нужди установихме, че хората с намален слух както у нас, така и в световен мащаб са над 6% от населението. Актуалността на темата се потвърди и на глобално ниво чрез награждаването с Оскар на „CODA: дете на глухи родители” за най-добър филм. Целта на проекта е да се подобри комуникацията, артикулацията, разбирането на речта. Затова и с помощта на различни инициативи – запознаване с музикални инструменти, посещения на концерти, ще се стремим да подпомогнем развитието на тези деца.”
В момента у нас има 91 Ротари клубове с около 2 хил. души, които работят по различни социални проекти – по примера на своите предшественици, отдали сърцето си на каузите на своето време. Сред тях най-значимата била спасяването на българските евреи.
През 1937 г. ротарианците създават Ротариански консултативен център за сърдечно-съдови заболявания. Днес техните наследници също влагат усилия за подобряване на здравето на хората и за осигуряването на медицинска помощ в труднодостъпни места.
„Особено наблягаме на превенцията на диабета, онкологичните и ендокринните заболявания, болестите в детска възраст – казва Каролина Любомирова. – Освен това, в областта на образованието се включваме с различни проекти, повишаващи здравната култура на децата. В нашия клуб например в момента осъществяваме проект, свързан със съвременните здравни рискове сред тях – нови форми на наркотици, психологични опасности заради прекалената употреба на компютри и видео дисплеи.”
Някога в редиците на ротарианците се забелязвали столични интелектуалци, предприемачи, финансисти, учени. Според Каролина Любомирова и в съвремието активни последователи на идеята са лидери и доказани професионалисти от всички области. През 1990 г. група ентусиасти, водени от Калчо Хинов, Стефан Стоянов и Симеон Кондов подготвят възстановяването на дейността на Ротари. А връзката с началото станал доайенът Рачо Косов – ротарианец от 1935 г.
„Днес ротарианците се фокусират върху проекти с устойчиво развитие и стабилност във времето”, добавя Каролина Любомирова. За да не остане доброто еднократен акт и да достигне до колкото се може повече хора. Това, което в последните седмици ги сплотява и мотивира, е бедата, постигнала украинския народ. Затова и събират помощи, помагат за придвижването на бежанците и за адаптирането им у нас. До момента ротарианците са събрали 250 хил. лв., с които са закупили вещи от първа необходимост.
Снимки: rotarysofia.org, mu-sofia.bg
Като спасителен център за диви животни и през тази година Столичният Зоопарк приюти сърни, пострадали от катастрофи, щъркели, които не могат да летят и дори нилски крокодил. Сред настанените животни са и конфискувани ценни екзотични птици..
Заради военни конфликти, през 2024 г. четири хиляди деца от Сирия, Афганистан и Мароко са потърсили закрила в България . Данните са от доклад на УНИЦЕФ , според който 2024 година e "една от най-пагубните за децата в условия на конфликти" в цялата..
В неделя, над повечето райони в Западна и Централна България облачността значително ще се разкъса и намалее и ще бъде предимно слънчево и почти тихо. В сутрешните часове на места в равнините и низините ще има намалена видимост и на отделни места..
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския..
В последния петък на 2024-а година "България днес" фокусира вниманието към Балканите..