Август започва горещо в политически и икономически план за България. Още в първия ден на месеца погледите се насочиха към президента, който издаде два указа, с които разпусна 47-ото Народно събрание и назначи служебен кабинет.
Първата задача пред служебния кабинет е организирането на честни и демократични избори. Тя обаче се усложнява от съпътстващата предизборната ситуация сложна обстановка в политически, икономически и международен план.
На прага на задаващата се зима, най-голямото предизвикателство пред служебното правителство като че ли е да реши енергийния пъзел, подсигурявайки доставките на необходимите количества природен газ.
Очаква се газовата тема да бъде доминираща при предизборната кампания. „Дебатът за доставките на газ е доминиран от политически изказвания, експертните са изключение. Има постоянни нападки, трупа се политически капитал, но това не помага да разрешаване на ситуацията“, коментира Калоян Стайков, главен икономист в Института за енергиен мениджмънт.
Само преди дни премиерът в оставка Кирил Петков обяви, че са договорени 7 танкера с втечнен газ, които обаче не е ясно кога ще стигнат до България и дали това ще бъде на приемлива за българите цена. Опозицията в страната се опасява, че не са подсигурени места, където този газ да бъде разтоварен. „Със задълбочаване на газовата криза в Европа, капацитетите на терминалите за регазификация на втечнен газ изчезнаха, защото всички търговци се ориентираха натам, и това не е изненадващо“, обясни Калоян Стайков в интервю за БНР.
„Разбира се, че има технически възможности. Естествено те не са най-лесните, тъй като ситуацията е трудна в цяла Европа – това не е типично само за България и чисто техническият капацитет за подобни мерки също е ограничен. Което означава че няма да вземем идеалното решение, просто защото него го няма, и трябва да се търсят алтернативи, които по някакъв начин да осигурят необходимия ефект.“
Решението не се благоприятства от постоянните нападки между бившата управляваща коалиция и опозицията. „Това е много добре за трупане на политически капитал, но реално по никакъв начин не помага на ситуацията“, анализира Стайков.
Според експерти на най-голямата опозиционна партия ГЕРБ договорените количества газ – от Азербайджан и анонсираните от премиера в оставка седем танкера, от които може да се разчита на около 100 млн куб.м. газ месечно, са недостатъчни за потреблението от октомври 2022 до април 2023 г. В телевизионен ефир те показаха писмо от „Булгаргаз“ до Българския енергиен холдинг, в което, по думите им, се твърди, че газ няма и няма да има. И предложиха идея за десетгодишен договор, който да осигури нужните количества.
„Дългосрочният договор е един от вариантите и естествено условията по него ще са много по-добри отколкото тези на договори, свързани с доставки месец за месец – и като цена, и като количества – посочи икономистът Калоян Стайков. – Разбира се, че такъв подход е възможен, но това трябва да бъде осъзната политика от страна на правителството – да се разгледат възможностите и да се избере най-доброто решение на този етап. Никой не е казал, че този дългосрочен договор трябва да покрива пълните количества, които са ни необходими. Има много различни варианти, но „Булгаргаз“ трябва да излезе то този навик да осигурява над 90% от количеството си от един доставчик по дългосрочен договор. Ситуацията вече е различна.“
А тя предполага по-активна политика както от страна на правителството, така и от страна на „Булгаргаз“, категоричен е експертът. По думите му, страната ни е трябвало да реагира по-рано. „Преговори трябваше да са започнали още с началото на войната в Украйна или през април, когато "Газпром" спря доставките за България. Ако сега започват преговори, със сигурност сме закъснели“, изтъкна Стайков.
Осигуряването на доставките от газ ще е в ръцете на служебното правителство и в страната се чуват опасения, че то може да направи завой и да възстанови доставките на руски газ, като приеме условието на "Газпром" за заплащане в рубли.
„Възможно е да се направи такава стъпка. Никой не е казал, че не може да се водят преговори с "Газпром" и да се изчисти ситуацията с плащанията, но там остава големият въпрос със сигурността на доставките. Защото имаше страни, които се съгласиха с новите условия и количествата, които се доставят към тях намаляха. Очевидно на такъв търговски партньор не може да се разчита.“
Съставил: Елена Каркаланова (по интервю на Силвия Великова, БНР-„Хоризонт“)
Снимки: архив, БГНЕС
Българският посланик в Япония Мариета Арабаджиева и преводачът Елена Куцарова запознаха учениците от гимназия “Нагареяма” в префектура Чиба с българските кулинарни традиции. “Посещението започна с готварски уъркшоп, в който се..
От 2025 година в девет столични района ще бъде забранена употребата на твърди горива за битово отопление в сгради с топло- и газопреносна мрежа, съобщи заместник кметът Надежда Бобчева при откриването на кръгла маса “Повече комфорт за по-чист..
Престъпенията в условията на домашно насилие от началото на годината са се увеличили с 54% спрямо м.г., отчетоха от Министерството на вътрешните работи в Международния ден за премахване на насилието над жените. По този повод от днес започва..
Институтът за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии към Софийския университет “Св. Климент Охридски” предостави за безплатно ползване чат..
Протестно шествие под надслов “Нито една повече”, организирано от “Феминистки мобилизации”, ще се проведе на днешния Международен ден за елиминиране на..
В понеделник ще бъде предимно слънчево, следобед ще има разкъсана висока облачност. Очаква ни почти тихо време. Минималните температури ще бъдат предимно..