Лятото е в разгара си и това е времето, когато хората пътуват и преоткриват живота в по-малките населени места. Със своите събори, посветени на традиции, обичаи, местни ястия или просто родови срещи на земляците, те събират гости от страната и чужбина.

• Когато музиката дълбоко те докосне или защо чужденците са пленени от нашия фолклор

Но за да се потопиш в ежедневието на местните жители е нужно да разговаряш с тях, да опознаеш бита и да вникнеш в душата на населеното място. Хората рядко бързат. Радват се на случайните срещи помежду си, спират се и разговарят. Що се отнася до туристите, местните на драго сърце са готови да ги упътят към някое хубаво заведение за хранене или околните забележителности.

Такива са и жителите от планинския град Панагюрище – много приветливи и гостоприемни. Градчето се намира на около 140 км от София, а историята му е свързана с храбрите герои от Априлското въстание, дали живота си за свободата на България. На тях са посветени повечето местни паметници и забележителности, а районът целогодишно е посещаван от туристи.

„Тази година за пръв път градът ни беше домакин на Международен фестивал по фойерверки, дойдоха хора не само от страната, но и от чужбина. Имаше невероятен интерес” – разказва Теодора Христова от Панагюрище. Тя е учителка по професия, а в свободното си време работи в местен информационен център:

„Все още има близост между хората в малкия град, събират се по домовете със съседи и приятели, помагат си. Само който не иска, той не може да си намери работа в град като Панагюрище с много работещи предприятия и развит туризъм като нашия. Това е място, където човек не може да скучае. Тук може да се посети близкото село Баня, или гр. Стрелча и топлите им минерални извори. Ако обича походите в планината, като мен, непременно трябва да се качи до връх Братия – 1516 м., там се виждат едновременно София и Пловдив. Наблизо е хижа „Бунтовна”, която също често посещавам.”.

Това лято, повод за среща на хора от близо и далеч даде и Националният събор на народното творчество в Копривщица.

• Да прекосиш България с живите човешки съкровища

Местните жители чакаха празника с вълнение, а търговците на традиционните сувенири не крият, че подобен род събития подтикват туристите да си купят нещо за спомен.

Пламен Петров е дошъл от Велико Търново, за да предлага сувенири, знамена и тениски с български символи, които много се търсят и във Велко Търново:

„За пръв път идвам тук в Копривщица. Харесва ми обстановката и хората, които са дошли. Усеща се силен български дух и празнично настроение. Хубаво е, че вече има повече организирани туристически пътувания на съборите. Така беше и по време на Празника на черешата в Кюстендил. Има интерес към сувенирите, въпреки че както на всички стоки, цените се покачиха, материалите, горивата и те поскъпнаха. Хората ги търсят и купуват, особено когато наближат национални празници”.

От село Калояново, Пловдивско, на събора в Копривщица е дошъл и Ставри Ставрев, който продава старинни народни носии. Той е човек от етносите, но казва, че се отнася с голяма любов към българския фолклор и традиции, дори свири на акордеон и пее народни песни, които е научил като дете.

За Ставри, търговията с носии е и начин да издържа семейството си, иначе и двамата му синове работят в чужбина:

„Обикалям села и градове и чрез обяви търся и изкупувам народни носии. Хората нямат нужда от тях и сами ни ги предлагат, защото трудно се пазят вълнените дрехи в старите скринове. От тях научавам колко трудно са се правели едно време дрехите. Всичко е ръчен труд, шиели са ги нощем на светлината на свещ. Това е национално богатство, което събирам повече от 20 години. Но трябва да имаш любов към носиите, за да се занимаваш с тях. Имам носии от Смолянския край, от Габрово, Плевен, от всички краища на България. Цените са от 100 до 500 лв. Иначе хората на съборите търсят да си купят някаква народна носия. Имат мерак, но нямат много пари. Аз не гледам много печалбата, а да има доволни. И аз обичам традициите. След Копривщица ни предстои да ходим на събора в Жеравна, там всички отиват заради носиите”.

Снимки: Венета Николова, Гергана Манчева, panagyurishte.org, БГНЕС-архив