Всеки пети българин не е прочел нито една книга през последната година. Това става ясно от резултатите от Национално изследване на нагласите за четене сред българските граждани от различните възрастови групи, направено в края на 2021 година по поръчка на Асоциация "Българска книга". Още по-тревожен се оказва фактът, че голяма част от анкетираните нямат нито една книга в дома си. Според проучването най-активно четящи са сънародниците ни на възраст между 40 и 65-годишна възраст, а най- слаб интерес към „световете между кориците“ имат младите хора между 15 и 30 години. Тенденция, която беше отбелязана и в предходно подобно проучване на Асоциацията от 2019 година. Причината специалистите намират в засиления интерес към гледане на сериали и четенето в интернет на разнородна не-художествена информация. "Това е световна тенденция, като в Германия например през 2017 година е установено, че четенето намалява, но във възрастовата група от 44 до 54 години. Причината е, че при тях, като една от най-четящите нации в света, има изградена сериозна държавна политика за насърчаване на това занимание сред подрастващите" – каза в ефира на БНР Видин Десислава Алексиева, председател на Асоциация "Българска книга".

"Изводът, който може да направим от проучването е, че ако не предприемем нещо дългосрочно, то българите ще се превърнем в трайно нечетяща нация. Смятаме, че трябват действия, за да бъдат обърнати негативните тенденции. Съвременните технологии не са наш враг и няма да изчезнат. Не мисля, че трябва да гледаме на четенето и използването на технологии като на конкуренция, защото книгата ни дава съвсем различни неща. Четенето развива въображението, провокира мисленето, дава ни възможност да живеем 1000 живота без да е нужно да живеем 1000 години. Неоспорим факт е, че четящите нации са икономически по-проспериращи. Има едно проучване отпреди няколко години, според което, ако се изменят негативните тенденцията при четенето и се повиши грамотността на населението в България, БВП е възможно да се повиши четири пъти. Тоест инвестициите в четенето и грамотността са инвестиции в бъдещето."

• Здравка Евтимова: Четящият човек не може да бъде манипулиран

В последните години се наблюдава ръст при купуването на детска литература. Това води и до обнадеждаващия резултат от изследването, че 83% от анкетираните родители заявяват, че четат на децата си.

"За да четеш книги трябва от ранна детска възраст да има човек, който да те насърчава в това. Да е пример за теб" – казва в анкета на БНР Видин млад българин.

"Мисля, че желанието да се образова човек намаля като цяло – смята по-възрастен негов съгражданин. – По-малко четат младежите, защото са непрекъснато в интернет. По-възрастните четат повече книги. Аз лично си купувам книги, като може би предпочитам новите автори- те са с по- съвременно мислене и по-интересни."

• Писателят Георги Господинов е предложен за Нобелова награда

Високите цени на новите книги в България върнаха много от хората в библиотеките. Това отбелязва Петър Пенев, служител в регионална библиотека "Христо Ботев" във Враца. Най-голямото удовлетворение за него е  да може да предложи търсеното от читател заглавие, особено когато то е  позабравена класика или наградена книга от непознати и екзотични за литературен превод страни, като Сърбия и Гърция например. Но това е и най-трудното, признава той, защото средствата не стигат за закупуването на нови книги и не всичко е налично в библиотеката.

"Най-голям интерес днес има към биографии и автобиографии предимно на известни българи като Невена Коканова, Цветана Манева, Тодор Колев, на спортисти като Христо Стоичков и Димитър Бербатов. Българинът си възвърна интереса и към родните писатели, които безспорно го заслужават - Георги Бърдаров, Георги Господинов, Милен Русков, Мария Лалева. Тийнейджърите се интересуват предимно от световните фентъзи поредици"- разказва ни Петър Пенев.

• Теодора Димова е отличена с френска литературна награда

От работата си прави извод, че четенето е на път да стане елитарно занимание у нас, особено сред най-младите. „Малкото будни деца ще продължат да четат, а останалите ще останат на откъслечни знания от социалните мрежи и интернет“ – прогнозира библиотекарят.

• Георги Бърдаров: Трябва да променим философията на образователната ни система

Текст: Весела Кръстева / интервюта – Пламен Коцев, БНР Видин/

Снимки: Pixabay