Непозната, екзотична и далечна изглеждала Нова Зеландия за младата художничка Екатерина Стефанова, която преди 5 години се установява да живее и работи на хиляди километри от родината, но първо в Австралия. Промяната за нея била шокираща, не просто заради голямата часова разлика, а и заради климата и мултикултурната среда в Сидни. Но този космополитен град не позволил уединение и време за творческа работа на Екатерина. Тя се решила на поредно пътуване, този път към Нова Зеландия. Тъкмо в островната държава в Тихия океан 22-годишната българка открила своя „рай на земята“, в който може да сбъдне бляновете си. А мечтата се оказва една – да живее в ритъма на природата и да разказва за преживяванията чрез картините си.
Нова Зеландия очарова Екатерина Стефанова със своята чиста и удивителна природа, с умението на хората да живеят така, че да не променят нищо от езерата, реките, планините и плажовете, където са домовете им. Там младата българка разбира, че, за да е щастлив, човек трябва да не да променя, а сам да се приспособява към средата. От ярките цветове на Нова Зеландия черпи идеи и вдъхновение и наскоро се завърна в родината с първата си изложба в София.
Експозицията е озаглавена "Отвъд" и показва живописни платна на авторката, които имат художествен и документален характер, тъй като са рисувани по мотиви от фотографски кадри, заснети от Екатерина сред природата на острова.
Платната са придружени и със специални обяснителни бележки, в които тя описва, например виадукта Отира – мост, който буквално се слива с формите на природата. За художничката той е символ на симбиозата между човек и природа, която тя е открила в Нова Зеландия. Друг любим сюжет на художничката, която заради живота в странство вече подписва картините си с псевдоним – Кат Стефанова, е полетът на алпийския папагал Кеа. По думите на Екатерина, това не просто е единственият вид алпийски папагал в света, но птицата е очарователна и със своята интелигентност, с която се опитва да общува с хората.
"Аз, както повечето софиянци, обичам планините и не мога без усещането планината да е наблизо до дома ми, затова предпочетох живота в Нова Зеландия. Сега живея до планината, за половин час стигам до нея и винаги мога да се разхождам там. Това също е малка страна, с много разнообразна природа и е лесно да намериш мястото, до което искаш да стигнеш. С всичко това много ми напомня за България, в Австралия не беше така, затова предпочетох Нова Зеландия – разказва ни Кат Стефанова за избора си да живее по-спокойно, сред природата в страната на маорите.
"Сега живея в къща с двор и се чуват птички, това много повече ми харесва, чувстваш се свободен, имаш пространство около себе си, а не си непрекъснато заобиколен от тълпи хора, както беше в Австралия. Това беше и шанс да видя страната през всички сезони, не просто за кратко пътуване. Освен това, тази държава е много по-близка до България като климатични особености – има 4 сезона, има сняг в планината, докато Австралия е с по-тропически климат, много е топло и това много натежава на човек, който не е свикнал с климата."
Това, което впечатлява най-силно българката, е културата в Нова Зеландия. "Там дори няма практика да се правят изложби на картини и публиката да ги посещава" – казва Кат Стефанова, която през 2017 е завършила Националната гимназия за приложни изкуства „Свети Лука“ в София. Вече две години обаче работи далеч от професията си, в сферата на туризма в Крайстчърч. Не прави дългосрочни планове за живот в тихоокеанската държава и признава, че за времето си там не е имала възможността да се срещне с други българи.
"В Нова Зеландия се стремят всячески да запазят природата и прекарват времето си като практикуват екстремни спортове, в походи, катерене и т.н. Такъв е културният живот там и е много различен от този в Европа. Плажовете им, например, нямат близки хотели и заведения, защото това не е в синхрон с природата. Дори около най-забележителните им места няма къде да отседнеш, липсва и пътна инфраструктура. Те умишлено не искат да развиват туризъм, за да могат да съхранят красивите си места. Аз това лято за пръв път, откакто съм заминала, се прибирах в България. Разстоянията са големи, а и пандемията не ми позволи да пътувам. Затова чрез картините си сега се опитвам да разкажа на всички какво съм преживяла и какво съм разбрала през изминалото време, когато не съм си била в България".
Снимки: Гергана Манчева, личен архив
През 2023 г. в Албания се проведе първото преброяване на населението след официалното признаване на българското национално малцинство през 2017 г. и като българи се заявиха 7057 души. "Преди две седмици Албанският институт по статистика публикува..
Узурпирането на културно-историческо наследство е една от многобройните неминуеми последици от всеки един военен конфликт както в исторически план, така и днес. До приключването на войната в Украйна е невъзможно да бъде направен адекватен анализ на..
Фестивал на българската култура, изкуства, бизнес и кулинария ще се проведе в събота (16 ноември) в университета “Джосай” в Токио, съобщиха от Японско-българската асоциация. В рамките на събитието ще бъде изнесени две лекции: “България –..
"Българите украсяваме света", казва ни Емилия Юкер, която от десетилетия живее в Германия. Пъстротата на културните ни традиции, литературата, фолклора е..