Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Паметникът на Съветската армия в София – предизборен ход или опит за пренаписване на историята

Снимка: БГНЕС
В ранните часове на 105-ата годишнина от основаването на Червената армия, плочата на Паметника на Съветската армия в София беше разбита от 61-годишен мъж, в знак на протест срещу войната на Русия в Украйна. И вместо да бъде санкциониран за вандалския акт, извършителят се превърна в медийна звезда, отприщиха се и русофобските страсти.
Събрани около идеята за премахването на паметника, политическите партии провидяха удобна възможност за предизборен PRи обединение на идейни опоненти. Набързо събраха гласове в Столичния общински съвет (СОС) и решиха монументът да бъде преместен в Музея на социалистическото изкуство. В деня на гласуването, стотици българи се стекоха пред паметника и сградата на СОС, за да се противопоставят на решението. Техен основен аргумент беше, че това не е паметник на Русия, а на Червената армия, благодарение на която Европа е освободена от нацизма.


"Тогава СССР е съюзник със САЩ и Великобритания – отбелязва Ваня Григорова, икономически експерт. – Аз не разбирам как в главите на тези общински съветници се съчетава преклонение пред САЩ и отхвърлянето на Паметника на Съветската армия. Такива паметници има в цяла Западна Европа, защото е безспорна ролята на Червената армия за цивилизованото и демократично развитие на Европа. Европейски съюз без Червената армия нямаше да има. Другото, което трябва да се знае е, че в състава на тази армия влизат различни етноси и народи от СССР и една огромна част от Трети украински фронт, който влиза в България е съставен от около 180 000 украински войници. Затова питам (противниците на паметника, бел. ред.) срещу кого водят тази война? Срещу САЩ – съюзник на СССР във ВСВ, срещу Украйна, участвала в състава на Червената армия или провеждат геополитическите интереси на една определена държава? Опасявам се, че правят точно това и ползват темата за предизборна кампания, защото не е изгодно да говорим за увеличението на цените, спекулата и обедняването на народа ни."

Ваня Григорова

Ваня Григорова подчерта още, че политиците се борят с паметници повече от 30 години и призова тези от тях, които твърдят, че могат да управляват отговорно и с грижа към българските граждани в страната, да се насочат към реалните проблеми на съгражданите ни. Да отговорят на стремежа им към сближаване със средните нива в ЕС и да забравят псевдо разделителните линии, които обслужват само предизборните кампании. "И ако алтернативата да няма редовно правителство е това да ни занимават с паметници, вместо да помислят за благосъстоянието – по-добре да няма правителство", изтъкна тя.

Според историка Войн Божинов, заиграването с паметника също е политически ход, който обаче може да излезе от контрол:

"Искрено мисля, че някои наши политици настъпиха педала на газта заради изборите. Дано с тяхното отминаване те се вразумят, но за съжаление духът вече е изпуснат от бутилката. Специално за паметника бяха преминати граници, които не бяха преминавани и през 90-те години. Затова си мисля, че това ще продължи и след изборите, още повече, ако предстои нов вот през есента. Съдбата на паметника ще се превърне в политическа дъвка за много наши политици от десния сектор. Фашизмът се завръща под формата на някакви ценности и разбирането, че всички трябва да сме еднакви в изпълняването на тези ценности, чрез уеднаквяване на всичко мнение, възгледи."

Подобна позиция изрази и учителката Мила Манолова:

Мила Манолова

"Премахването на паметника означава забравяне на всичко, което е било по време на ВСВ и завръщане на фашизма. Забраниха всичко руско. Спряха руската телевизия, питам – къде ще бъде кладата за руските книги, които притежавам? Аз искам да чуя и видя и двете страни и сама да си правя изводите, а не да ми диктува някой какво да мисля, какво да чета и какво да правя. А запазването на историческата памет е важно за оцеляването ни като народ. Народ без памет не е народ. Не можеш да градиш бъдещето, без да познаваш миналото. Когато съм преподавала на учениците си, винаги съм ги карала да разсъждават над причинно-следствените връзки, да си задават въпроса „защо?“ и да търсят отговора. Един народ, който не е образован, лесно се командва."

Немалка част от българите, които са против премахването на паметника изразяват неутрална позиция, като Мария Бункин, теолог по образование:

"За мен е важно да помним всичко, което се е случило – така както е, без пропаганда, без изкривяване на истината. Да се посяга на паметници, за мен е вандализъм. Паметниците трябва да останат такива, каквито са, за да помним и ние, и децата ни това, което се е случило и така да градим бъдещето ни.“

И докато противниците на паметника го считат за мрачен символ на тоталитаризма, който дава погрешно тълкуване на миналото ни, историците, като проф. Дарина Григорова изтъкват смисъла му както за съвремието, така и за бъдещето:

Проф. Дарина Григорова

"Паметникът на Съветската армия не е просто един символ на победата над нацизма. Не бива да забравяме, че това е паметник, който отбелязва и паметта за Холокоста над евреи, славяни, цигани и ЛГБТ и е малко странно България, която е спасила своите евреи, благодарение на Българската православна църква, обществото и правителството, да иска да събори паметника на Червената армия, която е освободила евреите от концлагерите. Това е странна логика, да не кажа и извратено забравяне. На по-младите поколения се внушава, че това е паметник на комунизма, но се спестява това какво би станало, ако не беше победила Червената армия, в която има и българско участие, загиват българи. Има български генерал на Червения площад - Владимир Стойчев, има и поляци, които са и единствените чужденци марширували на парада на Победата над Третия райх на 24 юни 1945 г. Това е част от нашата история и наша победа."

В тази връзка, трудно би било да си представим какво би означавала победата на хитлерофашизма. "Ние самите нямаше да останем по нашите земи", посочва още проф. Григорова и припомня за Главното управление към СС по расовите въпроси и заселванията, което провежда етническото прочистване и изселване в трудови лагери на "нискокачествения човешки материал" и заселването на хубавите земи с чистокръвни арийци. "Затова паметникът в София трябва да стои, както в Берлин и във Виена, защото градът е европейска столица и трябва да има памет" – подчертава проф. Григорова.


Снимки: БГНЕС, Дарина Григорова, личен архив

По публикацията работи: Анна Фуцкова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

17 хиляди медицински сестри не достигат в здравната система

Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи настоява държавата да определи минимален брой медицински сестри във всяко лечебно заведение, за да се гарантира качествена грижа за пациентите. Същото предложение се отнася и за акушерките,..

публикувано на 12.05.24 в 11:32

Бързо влошаване на времето в планините в следобедните часове

В следобедните часове се очаква бързо влошаване на времето в планините, предупреждават от Планинската спасителна служба. Съветът към туристите е да са готови да слязат от високите части още в ранните следобедни часове. В момента условията за туризъм..

публикувано на 12.05.24 в 10:40

Населението на България продължава да намалява

Макар естественият прираст в страната да се е върнал в границите преди епидемията от Covid-19, населението в повечето общини продължава да намалява, информира репортерът на БНР Наталия Ганчовска. Най-голям спад се наблюдава в големите общини – София,..

публикувано на 12.05.24 в 09:00