На богослуженията в православните храмове на България има едно песнопение, което се изпълнява само веднъж в годината. Единствено на Разпети петък в църквите звучи "Надгробное ридание", познато и като "Опело Христово". Това е богослужение, свързано с разпятието и представлява синтезиран "разказ" за страстите Христови (страданията на Иисус Христос) и кръстната смърт на Иисус.

Песнопението е съставено от три статии и е със специфична и оригинална мелодия, достигнала непроменена до нас от незапомнени времена. На базата на този аноним (произведение, което няма подпис и не се знае авторът му) един от майсторите от първото поколение български композитори Добри Христов (1875-1941) създава уникално многогласно произведение, което звучи и днес в храмовете. По този начин тайнството на разпятието и кръстната смърт се предава като послание на миряните. Този сакрален момент е силно въздействащ и много тъжен и те кара да преосмислиш живота.
В рамките на около 40 минути, колкото продължава песнопението "Надгробное ридание" с неговите три статии (песни), богослужението ни разказва за мъките и страданията на Христос, за да стане жертвеният агнец за всички хора и след това да възкръсне. Затова песните не звучат толкова като оплакване, колкото като възхвала на Христовите дела, на победата над смъртта и като очакване на предстоящото Възкресение.

"Надгробное ридание" в изпълнение на мъжката вокална формация "Светоглас" е с по-кратка версия от тази в църквата, но пресъздава основното послание на Разпети петък. Музиката е на Добри Христов – творецът, допринесъл най-много за развитието на източноправославната музика у нас. Изучавал композиция в класа на Антонин Дворжак в Прага, той работи в продължение на почти целия си живот за изграждането и развитието на хоровата култура на България", отбелязва в рецензия към албума на "Светоглас" изтъкнатият хоров диригент проф. Теодора Павлович. По думите ѝ, вълнуващ факт е, че изпълнението на "Надгробное ридание" от формацията е осъществено по авторските ръкописи, запазени в Патриаршеския Храм "Св. Александър Невски" в София.
Снимки: БГНЕС
На 28 октомври Църквата възпоменава светата мъченица Параскева, светите мъченици Терентий, Неонила и чедата им, преподобни Стефан Саваит, свети Димитрий, митрополит Ростовски и канонизираната наскоро преподобна Теофана (царица Теодора..
Н а 27 октомври почитаме св. мчк Нестор и преп. Димитрий Басарбовски. Свети мъченик Нестор загива мъченически в 306 г. заедно със свети Димитрий Солунски. Тогава император Максимиан имал свой любим гладиатор Лий, който за забавление на..
През 1018 г. след половинвековна борба Първото българско царство е завладяно от Византия. Въпреки многото въстания на българите властта на Константинопол продължава почти два века. През есента на 1185 г. или началото на 1186 г. в Търновград е..
На 2 ноември възпоменаваме светите мъченици Акиндин, Пигасий, Афтоний, Елпидифор и Анемподист и други, загинали с тях . Акиндин, Пигасий и..
"За мен периодът от Освобождението до 1944 г. е изключително важен и ценен, защото смятам, че тогава България е била на прав път в своето развитие. Имало..
На 3 ноември възпоменаваме преподобни Пимен Зографски , наричан още и Софийски. За живота и делото на св. Пимен знаем от достигналото до нас житие,..