Наред със защитата и отстояването на правата на българските творци, през всичките години СБП развива и активна международна дейност. Така например, именно нашата организация прави немалко за приобщаването на редица писатели към идеята за мир – нещо толкова актуално и днес.
„С най-голям принос са писателските срещи в България през 60-те, 70-те и 80-те години на м.в. – разказва Боян Ангелов, председател на СБП. – В тях са участвали около 800 чуждестранни писатели, между тях и редица нобелови лауреати. У нас са гостували писатели от САЩ, Западна Европа, от Русия, Индия, Япония, Китай. Днес ние се опитваме да поддържаме традицията на международните писателски срещи, но вече с доста по-скромни финансови възможности.“
През 2018 г. е сключен договор между българския и писателските съюзи на сръбските, румънските, словашките и хърватските творци. Издателство „Български писател“ издава антологията „Дунавски предели“ с творби на автори от Германия, България, Словакия, Унгария, Сърбия, Молдова и Украйна, с идеята, че река Дунав е естествената връзка между Западна, Централна и Източна Европа. В резултат на сътрудничеството си със Сърбия през миналата година сръбски писатели са гостували в София и е подписано споразумение за издаване двуезична антология с произведения на 20 български и 20 сръбски поети. Обмисля се и издаването на 5 книги от наши автори в Сърбия и 5 книги на сръбски автори в България.
„Когато обединим усилия, езикът на литературата става международен език на приятелството – убеден е Боян Ангелов. - И когато човек оре в една нива, винаги намира обща приказка, общи идеи. Сега войната е голяма пречка между Русия и Украйна, но ние сме в приятелски отношения с много украински писатели. С помощта на украинския писател и преводач Виктор Мелник в Украйна бяха издадени книги на 9 български автори. През 2022 г. повече от 100 украински граждани, избягали от войната, бяха настанени за шест месеца в почивната база на СБП в черноморския ни курорт „Златни пясъци”. С това ние оказахме подкрепа на много страдащи жени и деца, а има и още хора, които са там. Това е задължение на всеки човек – да помага да хората в беда.“
През лятото на посещение в София беше и група от шведско-албански писатели, с които СБП договори участие на български творци в международна среща през април 2024 г. и подготовка на триезична антология на шведски, български и албански. От няколко месеца се работи в тясно сътрудничество и с Българския културен център в Лимасол, Кипър. Създателят му Добрин Добрев-Финиотис реализира мащабна просветителска и литературна дейност, като привлича ученици от българските училища и наши сънародници, живеещи в Кипър – посочва Боян Ангелов.
„Това е много важно да се прави и с оглед новите поколения български емигранти, чиито деца много често не знаят и български език. Затова приветствам идеята на вицепрезидента Илияна Йотова да се създаде Български културен институт от мащабите на Гьоте институт, Института „Сервантес“, Френския институт и т.н., който да обедини усилията и дейностите на стотиците български училища зад граница с българските културно-информационни центрове и с хора като Добрин Добрев, които по собствена инициатива градят мостове между другите държави, където живеят истински българи.“
Много са страните, с които СБП работи активно, казва Боян Ангелов и допълва:
„В резултат на добрите си връзки с посолството на Азербайджан, успяхме да издадем за първи път в България антология на съвременната азербайджанска поезия. Със Съюза на руските писатели също поддържаме контакти, защото в областта на духа и на културата винаги се намира общ език. С тях имаме програма за съвместни преводи от млади преводачи – български и руски.“
Българското слово достига и до Южна Америка, посредством СБП.
„В Бразилия живее и работи българският писател Илко Минев – обяснява Борис Ангелов. - Той пише на португалски език и неговите романи неизменно са в топ 10 на най-четените книги в Бразилия в последните години. Той е и член на СБП. Книгите му са преведени на български език, а ние съдействахме за представянето им в София. Той е и дарител на СБП – благодарение на неговите дарения ние, като ръководство, вече четири години връчваме Националната литературна награда „Валери Петров” и подпомагаме наши поети и писатели, които се намират в социална нужда. В Аржентина е създадена организация „Българите в Аржентина”. Със съдействието на СБП – след сключен договор за сътрудничество между двете институции през 2020 г. – е изградена Електронната платформа за български автори в испаноговорещия свят. В нея могат да бъдат прочетени творби, биографични данни, интервюта, репортажи. В резултат на този договор беше създадена секция за българска литература в Конгресната библиотека в Буенос Айрес.“
СБП си взаимодейства активно и с няколко културни организации на български автори в САЩ и Канада. Писателката Снежана Галчева, която е член на СБП, е председател на Салона за българска култура и духовност в Чикаго и вицепрезидент на Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина. Освен вестника, тя издава книги и антологии на български писатели от САЩ. Сред тях е книгата „В десет въпроса” – публицистичен сборник, в който са включени 42 интервюта с видни съвременни писатели с български произход, които живеят в България, САЩ и Австралия.
СБП е и редовен член на Европейския писателски съвет към Европейската комисия.
„Редовно вземаме участие в журито при определяне на Европейската награда за литература – продължава Боян Ангелов. - Участваме с наши представители и в Международни конференции, които се отнасят до директивата за авторските права в библиотеките PLR. За съжаление, в България не се прави нищо за защита на авторските права на хората, чиито книги се намират в библиотеките. А всъщност, това е нещо, което е трябвало да изпълним още през 2007 г. Писахме писма, ходихме по симпозиуми. Докато се обърнем към един министър, той вече е друг, сменен. Но все се надявам на скорошен успех, защото въвеждането на тази директива засяга справедливото заплащане на труда на българските писатели.“
СБП работи и на азиатския континент, като поддържа партньорски отношения с Китай, а с Пакистан е постигната договореност за съвместни дейности с пакистанската Академията на буквите.
„Всъщност, Академията на буквите се занимава и с литературните процеси в Пакистан. А знаем, че това е една 250-милионна държава, която има стратегическо значение. И аз, в разговора с посланичката й у нас изтъкнах, че на нашата кирилица също пишат 250 милиона и когато преведем творби на пакистански писатели чрез нашето издателство те ще отидат в европейските библиотеки, защото българският език е един от официалните езици на ЕС, а нашата азбука е една от трите. Т.е. ние имаме пълното самочувствие да говорим с всяка една държава. Мисля, че това е нашето призвание.“
Снимки: архив, БГНЕС, СБП
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
За двадесет и трета година екипът на „Банско филм фест“ ще пренесе публиката до едни от най-екстремните точки на света посредством 75 филма от 39 държави. "Всички те са премиерни, за част от тях прожекциите в Банско ще са световни премиери", каза за..
Милена Селими, преводачката на албански език на романа "Времеубежище" на Георги Господинов, която е и представителят на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, получи наградата за най-добър превод през 2024 г. от провеждащия се в..
Главата на статуята на богинята на Филипопол Тюхе е открита в Епископската базилика в Пловдив, съобщи ръководителят на разкопките Любомир Мерджанов. По..
Вече десет години студенти от Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" полагат целенасочени усилия за насърчаване на четенето сред..
Българистиката е предмет на особена почит в държавния педагогически университет "Богдан Хмелницки" в украинския град Мелитопол. Затова не е изненада, че..