Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Синди Николофски – една албанка с български корени в София

7
Снимка: личен архив

Българите в Албания са признати като национално малцинство през 2017 година, но не разполагаме с официални данни за броя им, тъй като окончателни данни от преброяването на населението през миналата година все още не са публикувани. Немалко албанци с българско самосъзнание идват да търсят обучение или реализация в България, а българският паспорт им отваря вратите към други държави от ЕС и по света. 

Такъв избор прави и Синди Николофски, която вече една година работи в албанското посолство в София като финансист и секретар на посланика. Скоро обаче ѝ предстои ново предизвикателство – пътуване на бригада в Аляска, където ще работи като сервитьор, а когато се завърне у нас, има желание да се занимава с програмиране. Освен това от септември месец се надява да започне работа и в албанската редакция на Радио България.

"Аз се казвам Синди Николофски, живяла съм в Албания докато станах на 18 години. Моите родители са български и албански граждани. Майка ми е от Украйна, но има и молдовски паспорт, а преди години е дошла в Благоевград да учи. Баща ми е част от българското малцинство в Албания и също е дошъл в България, за да учи. Запознават се в Благоевград и отиват да живеят в Албания."


Синди споделя за нещо, което я изненадва у хората, които среща както в Албания, така и у нас:

"Нашето село се казва Върник. Там има много хора, които говорят един български диалект. Приели са ги като част от албанския народ. Никога не сме се чувствали лошо в Албания, но всеки път ми казваха – "вие не сте албанци, вие не сте албанци". Това се случи и когато дойдохме в България, пак така ни казваха – "вие не сте българи, вие сте албанци", все едно нямаме идентичност. Въпреки това, много хубаво съм си прекарвала както в Албания, така и в България, тоест и на двете  места се чувствам добре и ако ме питаш дали съм албанка или българка, не мога да ти отговоря."


Благодарна е и за подкрепата, която страната ни оказва на Албания по пътя ѝ към членството в Европейския съюз. Признава, че откакто българското малцинство там е признато, всеки, който пожелае, може лесно да вземе български паспорт. "Има много деца от нашето село, които учат в София и работят различни неща. България и Албания винаги са били близки държави, имали са много добри отношения", казва ни Синди.

За родителите си разказва малко. Баща ѝ вече не е сред нас, а майка ѝ работи като психолог в общината на град Билища, намиращ се в административна област Корча. Помага на деца, които са прекалено затворени или са част от аутистичния спектър.


Любимо място за Синди в София са многобройните паркове, в които може да се разхожда. Прави го с удоволствие при всеки удобен случай. Освен това градът ѝ дава голямо спокойствие, каквото никъде досега не е чувствала. Това безспорно е един интересен и със сигурност различен поглед над ежедневието в нашата столица.

Вижте още:

Снимки: личен архив




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Райнер Хонек

Всеки път се впечатлявам колко добре свирят българските музиканти

Той работи една от най-престижните и най-интересните професии. Лицето му е познато по цял свят, но хората обикновено си го представят с долепена до брадичката цигулка Страдивари. Гост на Радио България е Райнер Хонек, концертмайстор на прочутия..

публикувано на 15.11.24 в 09:05

De Là Trâp, българският рапър от Маями: "Възможностите зависят от перспективата на човек"

De Là Trâp – това звучно име привлече вниманието на феновете на хип-хоп културата и у нас през настоящата година. Само за два месеца съвместният проект "333" с хитовия рапър 100 кила събира близо 1 милион гледания в една от мрежите за видео..

публикувано на 14.11.24 в 10:00
Христо Цокев, „Събор на светите апостоли“

Христо Цокев – един от първите художници с академично образование преди Освобождението

Макар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си заради святия за тях дълг към Отечеството. Сред тези възрожденски българи бил Христо Цокев, останал..

публикувано на 01.11.24 в 06:55