Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Българите в Бразилия пазят като скъпо наследство името и връзката с родината

"Български стъпки в далечна Бразилия" – книга, посветена на 30 от лицата на емиграцията ни там

Снимка: Анжела Георгиева (BTA)

Бразилия е може би една от най-малко популярните дестинации за миграция сред българите днес. Самата държава няма чак толкова висок стандарт на живот, затова пък нашите сънародници, избрали да живеят там са много високо квалифицирани. Много от тях са университетски преподаватели, учители по музика, творци, високо квалифицирани IT специалисти, бизнес консултанти и т.н. Дори тези, които отиват там и встъпват в брак са граждани на света. Те срещат своя партньор другаде по света и в крайна сметка решават да се установят в Бразилия. А страната е много приятна за живеене и като климат, и атмосфера – казват запознати. В групата на мигрантите, избрали Бразилия за свой втори дом е и Даниел Методиев. Той е геолог по професия и е обиколил всички държави, в които се говори португалски език. Установява се в Бразилия след като среща любовта в лицето на бразилката Хелена. Както всеки българин там и Даниел Методиев остава много привързан към родината. Освен че се реализира професионално и в момента е докторант по геология, той става и двигател на българската общност в Бразилия. Mоддържа фейсбук група, освен това много често се случва да го молят да намери информация за българи, които са живели преди на бразилска територия. Така се заражда интересът му към биографиите на преселниците от България.

Даниел Методиев взе участие в представянето на книгата му онлайн

С усърдие и упоритост Даниел Методиев издирва документи, среща се с наследници, събира снимки от семейни архиви,  и достига до невероятни факти за съдбата на личности, известни и в България. Сред тях са писателите Матвей Вълев и Илко Минев, бащата на Дилма Русев и близък приятел на Елисавета Багряна – Петър Русев, режисьорът Иван Хлебаров. В Бразилия е живял и големият колекционер и меценат Илия Делев, основоположник на Музея "Земята и хората", както и популярната в цяла Латинска Америка архитектка и художничка Доли Михайловска.

Неразказаните истории на тези, и още много българи в южноамериканската държава е събрал в книга Даниел Методиев. Неговият труд носи заглавието "Български стъпки в далечна Бразилия" и е оценен високо от специалистите – етнографи от БАН, сред които научният редактор на книгата д-р Лина Гергова.

Представянето на книгата в Института по етнология и фолклористика към БАН

При голям интерес премина премиерата на изданието на 21 юни в Етнографския институт в София. То е финансирано по Национална програма "Неразказаните истории на българите" на Министерството на образованието и науката. Тази програма популяризира  краеведските изследвания на българските мигранти, като се записват и издават техните биографии и творчество.

"Книгата на Даниел Методиев е забележителна с това, че обръща погледа към биографията на емигранта. Така можем да разберем личните пътища на отделния човек, а не на потоците от мигранти. Лични преживявавния, трудности, успехи, всичко това е описано в книгата" – казва д-р Лина Гергова в интервю за Радио България:

Лина Гергова

"Обичам да наричам Бразилия "лаборатория на българската миграция",  защото там има две много ясно различими общности. Едната е на наследниците на бесарабските българи, мигрирали преди 100 години, през 20-те години на м.в. Те са много здрава общност, с традиции. Другата група са българите, които мигрират от България в различни периоди – още от края на 19-и век и чак до днес. Най-интересни са съдбите на българските интелектуалци и артисти, които мигрират там и стават известни. Примерно Ради Горски, който е първият известен български мигрант в Бразилия – той е учен, биолог, с агрономия се занимава, опитва се да утвърди български градинари там. Емигрира още в началото на 20-ти век. Известният писател Матвей Вълев също емигрира в Бразилия още в междувоенния период. За българска организация в Бразилия не можем да говорим през тези години. Имало е клубове, свързани повече с дисидентския живот, с подкрепата на антикомунистически движения. Реално, институционализацията на българите започва след 90-те годинина XXв. Но трябва да отчетем факта, че българското презиме там отваря врати, на него се гледа позитивно. Характерно за българите в Бразилия е старанието да се запази българското в поколенията напред. Нещо, което виждаме, че липсва вече сред емиграцията в Западна Европа и САЩ."

Мая Славова от "Недланд" - издателството, което помага за появата на книгата, също участва в сборника с една бразилска история, близка до нейния семеен кръг:

"Аз издирих едни писма в семейния архив на Ради Горски – емигрант в Бразилия, от 1923г. Той ги е написал до семейните си приятели – Анка и Петър Величкови, които са баба и дядо на съпруга ми. В семейството се разказваше като легенда, че този човек е отишъл в Бразилия и нямаше никакви данни за него. Изчетохме писмата, те бяха написани на един много хубав старинен български език, който вече сме забравили. Но понеже нищо друго не разбрахме за него, аз пуснах един материал в интернет издание и Даниел Методиев съвсем случайно попаднал на тази статия. Каза, че много се развълнувал и иска да го включи в книга. Тези запазени писма бяха в едни пликчета, със снимки, понеже самият Ради Горски е бил преподавател в колеж в университета по химия и физика. В книгата сме поместили няколко негови студентски курсове, които той е водил.  Но понеже е бил самотник, не се е женил, останал е сам и от 70-та година нямахме никакви сведения за него. През 60-те години е искал да се върне, но негови приятели са му казали, че да заминеш не е толкова трудно, колкото да се върнеш и останеш в България след падането на желязната завеса. Той не е рискувал, не се е върнал и през целия си живот е бил подтиснат, че не може да дойде и да види близките си. Родом е от тогавашното село, днес град – Стражица. Имал е брат, но не успях да осъществя връзка с никого от роднините. Много се надявам, че някой от тези студенти, които са били по това време в този факултет, като види снимката заедно с преподавателя, може и да се разпознае. Даже той е изпращал и изрезки от вестници, в които се казва какви лекции е изнасял в университета в Бразилия. Жалко, че не откриваме хора, които го помнят и да допълнят разказа за него. Оказа се, че в архивите в Бразилия, Даниел Методиев е успял да намери неговия смъртен акт. Така разбрахме, че през 1970 г. е починал там, но къде е погребан не се знаел."

Повечето житейски очерци в книгата са относно едни забравени или никому неизвестни български емигранти, които оставят светла диря в бразилското общество, а същевременно в България единствено преките им роднини знаят за тях – пояснява самият Даниел Методиев във фейсбук групата на българите в Бразилия.

Още по темата:


Снимки: Анжела Георгиева (BTA), личен архив на Даниел Методиев

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Теодора Димова

Разговорът за комунистическото минало става все по-наложителен, за да предпазим децата си

България продължава да бъде единствената европейска страна, която няма мемориал за жертвите на тоталитаризма. Този срамен факт, белязал като дълго нелекувана язва съвременния статус на обществото ни, за поредна година беше припомнен на 1 юни, когато..

публикувано на 20.06.24 в 11:30