Историята винаги се нуждае от добри разказвачи. Херодот е обявен за баща на историята, не просто защото пише първата история, а защото първи е чел своите текстове публично в Одеона на Атина. Има два вида историци. Едните цял живот изследват определена епоха или проблематика и имат специализирани публикации. (За съжаление българските историци от тази категория рядко имат възможност да публикуват резултатите от своя труд на чужди езици.) Вторите, използват изследванията на своите колеги и създават авторски обобщения. Но във всяка общност популярни са историците, които умеят да разказват историята достъпно забавно и разбираемо за публиката. В доминирания от глобалните телевизии и електронни медии 21-ви век най-популярните историци са от типа на водещи като проф. Бетани Хюз. В своите мащабни, професионални екранизации те използват изпитания жанр на историческия пътепис, създаден от Херодот, Павзаний, Ксенофонт и др. антични класици.
Зад снимките в България на епизод от поредицата на "Viasat History" – "Съкровища с Бетани Хюз", стои съвместната подкрепа на фондация "Америка за България" и министерствата на културата и на туризма. Идването на популярната водеща в страната ни за снимки през третия сезон на сериала през 2023 г. бе събитие. Видяното и непоказаното провокира самият екип да се завърне през май тази година отново в България, за да снима втори епизод, който ще е готов за излъчване през 2025 г.
Интересно е как екипът на Бетани Хюз видя и показа България, как избра обектите за снимки? Всяка една от дестинациите е част от по-големи културно-исторически маршрути, които за съжаление българската туристическа индустрия едва сега се опитва да разработи и популяризира. Разбираемо, разказът на проф. Хюз тръгва от Варненския неолитен некропол и най-старото обработено злато в света. Но преди да отиде в музея професорът ни говори от борда на единствения градски ферибот в България в Белослав. Районът около Варненското и Белославското езеро от Побитите камъни до Авренското плато е пълен с природни красоти, богатства и история, които някак остават извън масовия туризъм. Може би за други снимки на "Viasat History" в България ще остане показването на Солницата в Провадия, Дуранкулак или селищната могила "Юнаците" край Пазарджик, където всъщност вече е открито и злато по-старо от варненското.
От находките във Варненския музей, където се пази неолитното злато, чисто визуално можеха да се покажат още артефакти, като най-стария златен ашик в света за залагане или теглене на жребии, глинената глава - "езерната богиня", показваща, че "варненци" са били ценители на пиърсинга.
Чрез карта на Одриското царство или на Римската провинция Тракия повествованието хронологично ни отвежда в Долината на тракийските царе. Но от общото представяне на траките, така и не се разбира, кои земи населяват и къде се намира самата Долина.
Не се разбира също, защо е открита само главата на цар Севт и къде са погребани останалите части от владетелската статуя. Разказът за Казанлъшката гробница е доста семпъл и на моменти спорен. Но приемаме, че компромисите са направени поради ограниченото екранно време. Може би за други снимки ще остане показването на гробницата в Свещари.
Епизодът с разказа за нестинарството е безупречен като визия, завладяващ е дори с непринудената си сърдечност.
В своите предавания Бетани Хюз редува класически културно-исторически места в страната, която показва, с новооткрити или все още проучвани археологически обекти. Така тя отива в дълго търсената от учените Хераклея Синтика.
Македонският граничен град-крепост е елинистичен център, но не е гръцки, както се говори във филма. Самите синти също са тракийско племе. Макар Хюз да казва, че градът е основан от Филип Македонски, тя непрекъснато се оплита в думата "гръцки" и дори говори за "македонски гърци". За съжаление и нейният екип е снимал във форума на античния град преди да приключи консервацията и експонацията. След април 2024 г. Хераклея Синтика е още по-красива за разглеждане.
От Кожух планина сюжетната нишка рязко е прехвърлена в Пловдив. Минаването през голямата епископска базилика на Филипопол е направо мимоходом и по-скоро служебно.
Интересно хрумване е да се покаже етнографския обичай в с. Рибново на сватбените булчински маски и аналогията им с гипсовата глава, открита в древната Микена. Днес маската се съхранява в Атинския археологически музей, но е спорно доколко артефактът е ахейски, тоест гръцки или е пеласгийски на предгръцкото население. Микена е завоювана от ахейците едва в края на бронзовата епоха и преди това се е казвала Мизена. Странно е, че никой на финала на епизода не превежда възклицанието "машаллах", на български - "Бога ти" или "Бог да те пази ". Чисто като сценарна връзка от "машаллах" много лесно можеше да се отиде към връх Мусала (името идва от арабското Мус-аллах, със смисъл на "докосващ Бога"), под който са и показаните прекрасни рилски пейзажи. От високата част на Рила започва достойният разказ за Рилския манастир и небесния покровител на българския народ Св. Иван Рилски.
Географско-историческия преход от рилската обител, през богомилството до дъновистите, сигурно за водещата и за нейната многомилионна аудитория е атрактивно, но едва ли последните са най-представителните за културното богатство и наследство на България. Въпреки непреходната хубост на Седемте рилски езера, горчивият вкус от показаната паневритмия остава и ни води към финалните кадри.
Синхронът с Никола Даскалов е компилиран от изложбата "Истории от Белене". Вкаран е, за да оправдае показването на комунистическото капище на връх Бузлуджа. Дори разпадащ се, мастодонтът все още е впечатляващ представител на архитектурния брутализъм от късния соц. При снимките операторите и режисьорът при монтажа са внимавали да не влезе в кадър съседния паметник на връх Свети Никола или Шипка.
Представяйки идеологическия баласт на миналото, като материално богатство на настоящето от Бузлуджа Бетани Хюз призовава да не се спуска завеса над миналото, защото то също е от уроците на историята и ни пази от нейното повторение. Показването на монумента не е честване на този епизод от българската история, а е посочване, че той е там и трябва да се замислим за него, за това как ще се променяме, "как предотвратяваме идеологии и чужди сили да превземат държави", твърди водещата в интервю пред OFFNews.bg. Монументът е построен, за да е част от пейзажа и още е там, на Бузлуджа. Може би неслучайно името на върха преведен от турски означава "ледено място".
Вече е заснет нов филм в България, който ще се излъчи в следващия сезон на "Съкровища с Бетани Хюз". В него ще видим Празника на розата в Казанлък, римската колония Деултум при Дебелт, Созопол, Български Великден в ставропигален манастир. Ако съдим от някои предварителни кадри ще бъде показано и Велико Търново. Хубаво ще е ако публиката види също Мадарския конник или скалния град Перперикон. Но изборът се прави от екипа на "Viasat History".
"Много е важно да не живеем в миналото, но би било глупаво да признаем, че не живеем с него", твърди Бетани Хюз. Не може да не се съгласим с нея. Нали смисълът на историята е да ни учи да станем по-добри като хора и общества. Същото проповядва във фундаменталните си студии през 20-ти век знаковият историк и философ проф. Арнолд Тойнби. Историческите сериали на Бетани Хюз са достойни за неговата класа. Най-важното е, че Бетани Хюз е изключително добронамерена, сърдечна и отворена при показването на българите и българския свят. Дано нейните безброй зрители харесат България и дойдат да я видят през своите очи. Нали историята се пише или дописва от всяко ново поколение.
Коментар: Иво Иванов
Италианско-френско-испанската 138-минутна биографична драма „Лимонов“ спечели голямата награда за майсторска литературна адаптация в международния конкурс за пълнометражен игрален филм на „Синелибри“. Фаворитът бе обявен от председателя на журито..
На 27 октомври се навършват 165 години от рождението на акад. Александър Теодоров-Балан, който е първият теоретик на българския книжовен език, фонетика и граматика. Той е роден е роден през 1859 г. в с. Кубей, Бесарабия. Неговият баща Стоян..
Седмицата на българското документално кино за изкуство и творци “Док-Арт-Фест” ще се състои в Берлин от 31 октомври до 6 ноември т.г. “Талантът няма националност, но корените му имат значение – от тях той черпи сила и се връща при тях, защото там..
Вече десет години студенти от Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" полагат целенасочени усилия за насърчаване на четенето сред..
Българистиката е предмет на особена почит в държавния педагогически университет "Богдан Хмелницки" в украинския град Мелитопол. Затова не е изненада, че..