След изборите на 27 октомври, до края на месеца служебното правителство трябва да представи в Парламента проект на Бюджет за 2025 г. Според някои икономически анализатори у нас, състоянието на план-сметката на държавата през 2024 г. е най-лошото за последното десетилетие. Големите пробойни в хазната се усетиха още в края на първото шестмесечие, а по традиция в последните два месеца на годината се правят най-големите държавни разходи, които често надхвърлят 10 млрд. лв. през декември, припомнят икономисти.

Към края на септември дефицитът в бюджета стигна над 2.8 млрд. лв. и нараства ускорено спрямо предходните няколко месеца. Това налага на дневен ред темата за увеличение на бюджетните приходи за следващата година. Големият въпрос, който прати синдикати и работодатели в двата противоположни полюса е – трябва ли да се увеличават данъците? И ако на единия полюс съществува мнението, че данъците не трябва да се пипат, а само трябва да се оптимизират разходите, то на другия полюс е виждането, че в държавата има фрапиращи социални неравенства и е време да се наложи данък върху богатството и печалбата, за да се подпомогнат недобре финансираните държавни сектори.

"38-39% в бюджета се формират от данъци" – казва икономистът Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии в София и препоръча затягане на държавния колан по време на дискусия в рамките на Седмия банково-финансов форум "Бъдещето на парите", организиран от сп. Мениджър:

"Трябва да се намаляват държавните разходи, защото около администрацията обраства една екосистема, която силно се съпротивлява, когато някой тръгне да оптимизира нещата. Например се учудвам как нашата социална система подпомага по равно всички. Случва се, че изумително богати хора имат право на помощи под формата на социални пенсии. Дефицитът в държавното осигуряване се дължи на непремерени и безцелно раздавани държавни помощи. Те не помагат нито в борбата с неравенството, нито с бедността. Също трябва да се подходи рационално и с числеността на заетите в публичния сектор."

Друг експерт, който работи с финансови инструменти и следи динамиката на инфлацията, изказва противоположно мнение: "Трябва да се компенсират в бюджета по-големите разходи, а те се правят заради застаряването на населението, има и повече разходи за отбрана" – посочва Кристофор Павлов – водещ икономист в една от големите банки:

"Представата, че ниските данъци могат да решат всичките ни проблеми е неправилна. Вижда се, че България има проблеми с неравенствата, ниски са и доходите на по-голямата част от работещите, дори се оспорва правото и отговорността на правителството да формира минималната работна заплата. То почти няма роля в тези пазарни процеси. А по отношение на данъците - могат да бъдат увеличени данъците върху богатството, защото за никого не е тайна, че има у нас и много богати хора. Данъците върху печалбата на фирмите и данък "дивидент"в България са най-ниските за целия ЕС. Дори след известно увеличение на тези данъци, България пак може да остане страната с най-ниски данъци, що се отнася до данък печалба и върху дивидент. Това е трудно решение, но има два начина за увеличаване на данъци – например ако се стигне до криза и да се наложи спасяване на страната отвън. Но този, който тръгне да ни спасява, той неминуемо ще наложи увеличение на данъците."

Служебното правителство е с кратък хоризонт на действие, а важите решения са в ръцете на политическите партии, които ще бъдат в следващото народно събрание – отговарят от Икономическия и социален съвет на Република България. Съветът като държавен орган е ангажиран с анализ на процесите, а отчитайки интересите на обществото, той се опитва да намери своеобразна "рецепта", която да се предложи на  управляващите.

"В момента експертите от Съвета активно работим върху анализ на данъчната и осигурителната система. Това е възложило Народното събрание и то за цяла година – пълен и подробен анализ на пенсионната система, като в края на декември ще има и конкретни препоръки как пенсионната система да се  подобри или усъвършенства" – съобщи Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет. От думите ѝ стана ясно, че в последните месеци Съветът е изготвил два краткосрочни анализа, свързани с образователните неравенства в България и с влиянието на изкуствения интелект върху пазара на труда у нас:

"Анализът (на образователната система), който подготвихме въз основа общото мнение на синдикати, работодатели и граждански организации, изследва неравенствата в образователната система и ефекта им вече върху икономическото развитие и доходите, той показва самия дисбаланс в системата. Все още има 12 хил. деца, които не посещават детски градини и това не е само за малките населени места, а и в големи градове. Т.е. достъпът до образование трябва не просто да бъде гарантиран, а и подкрепян от държавата. Ключово важен е и въпросът за насочване на учениците към избор на професия и съответното образование. България е доста под средното ниво на млади хора, които учат във висшите училища. Изследваме и връзката на образованието с пазара на труда и повишаване на образователната степен. Това касае въпроса и за навлизане на изкуствения интелект и дигиталните умения. Тези социални теми повдига Съветът на вниманието на обществото в момента."

Снимки: БТА, Pixabay