Посолството на Франция и Френският културен институт събраха учени, които да представят своя опит по отношение на научните предизвикателства в Антарктика и борбата с климатичните промени. Партньори на събитието бяха Френският полярен институт "Пол-Емил Виктор", Българският антарктически институт и Софийският университет "Св. Климент Охридски", а специален гост – френският изследовател в областта на морската екология Ян Ропер-Кудер.

Френският учен изучава морските хищници, морските бозайници и птиците, използвайки ги като ориентир за промените в околната среда в полярните райони. Той оглавява изследователската програма в Центъра за биологични изследвания в Шизе към Националния център за научни изследвания и университета в Ла Рошел. От 2022 г. е директор и на Френския полярен институт "Пол-Емил Виктор".

Макар и отдалечена на хиляди километри от нас, Антарктида не е просто леден континент с красиви пейзажи и враждебна заобикаляща среда. В нея можем да открием както историята на нашата планета, така и бъдещето на климатичното и екологичното равновесие.

"Това, което трябва да знаем, е че Антарктида не е просто едно отдалечено и изолирано място – казва в интервю за Радио България Ян Ропер-Кудер. – Всичко случващо се на континента не остава там и всъщност полюсите на Антарктида са моторът на климатичните промени. Например покачването на Световния океан се решава именно пред Антарктида. Затова е важно да говорим на широката публика защо се интересуваме от този континент."

Всичко, което виждаме навсякъде по света – пресен е примерът с катастрофалните наводнения във Валенсия, е свързано с глобалната промяна на планетата, чийто двигател се оказва Антарктида. Какво обаче се случва с флората и фауната?

"Континентът няма голямо биоразнообразие, напротив – казва ученият. – Затова пък океанът около Антарктида е изключително богат, но ние не знаем почти нищо за това мнгообразие. През 2011 година направихме голяма проучване и открихме около 9 хил. животни, които обитават тези води, включително 600 нови морски звезди. И цялото това биоразнообразие ще бъде засегнато от климатичните промени, защото затоплянето на океана води до окисляване на водата, калциевите черупки стават много крехи и тези организми постепенно започват да изчезват. Така всички видове, които няма повече да съществуват, ще доведат до нарушаване на био баланса и ще застрашат равновесието на екосистемата. Необходими са много дейности още сега, свързани с опазването на околната среда."

Осъзнава ли се мащабът на този проблем и какви мерки трябва да се предприемат?

"Мисля, че спрямо миналото има много повече информация и съзнание за предприемането на мерки – отговаря Ян Ропер-Кудер. – Това, което липсва в момента, е вземането на политически решения – виждаме и трудността за намаляването на вредните емисии в целия свят. Но докато не се намали въглеродният отпечатък, няма как да се работи за подобряване на борбата с климатичните промени и да бъдат регулирани проблемите в Антарктида и останалия свят."

Българската и френската база се намират на двата края на Антарктида, но това не означава, че няма възможности за съвместни проучвания в областта на биологията и геологията между Френския полярен институт "Пол-Емил Виктор" и Българския антарктически институт, твърди Ян Ропер-Кудер. "Срещата във Френския културен институт в София ни позволява да задълбочим това сътрудничество", добавя ученият.

Вижте също:

• Контраадмирал Марсело Тарапов: България и Аржентина развиват ползотворна съвместна дейност на Антарктида
  
  
• За първи път в българската експедиция до Антарктида ще има и учени от Гърция
  
  
• България и Испания разказват за сътрудничеството си в Антарктида