"Посуда", "поточна линия", "производствен процес" – тази терминология уплътнява времето на т.нар. приложници от недалечното ни минало. Един творец, пребиваващ в ограниченията на социалистически завод, обаче успява да излезе от рамките, давайки криле на своите заложби.
Марена Джингова прекарва осемнайсет от активните си години като художник проектант в сферата на силикатната промишленост в завода за порцеланови изделия "Изида" в Елин Пелин. "След всекидневната си делнична работа тя отиваше в ателието и започваше да прави своите експерименти", казва Румена Калчева, куратор на изложбата "Памет – посоки – поколения" в столичната галерия-книжарница "София прес". Живееща за своето изкуство, някогашната студентка в класа на скулптора проф. Величко Минеков в Художествената академия се превръща в един от най-забележителните керамици на своето време.
"И въпреки че се пренасочва в една по-различна посока, в нейните керамични пана и керамични творби много лесно може да видим скулптурното начало – казва кураторът на изложбата, която може да бъде разгледана до 16 май. – Просто това е нещо, което тя продължава да носи, въпреки че се е отказала от него под натиска на предубежданията, които и в момента малко или много биват споделяни (можем да ги видим, опитвайки се да изброим колко са жените скулптори)."
В ателието си Марена Джингова попада в свят, в който намира мотивация и сили да се развива като творец.
"Това, което я прави автор, намерил своето място в историята на изкуството и заслужаващ да му се обърне внимание, е нейният специфичен стил на работа с материала – подчертава Румена Калчева. – Тя не се задоволява само с класическите техники като глазура, използване на порцелан, глина, изпичане, шамот и т.н., но вкарва и допълнителни неща в своите творби. Например топи метални нишки, стъкло и по този начин създава по-особена фактура на самото произведение, повече дълбочина и то става по-интересно. Затова и бива наричана "експериментатор". Живописта пък е под формата на керамика – изложените тук керамични платна въздействат изцяло живописно. Показваме също така нейни съдове, проекти за фаянс, чинии, форми от участието ѝ в две биеналета в Кайро, въобще представяме всички възможни страни на творчеството ѝ."
В изложбата, в която се преплитат материя и дух – оцеляване чрез силата на духа и духовните послания и светове, затворени в материята на керамичните произведения и живописните пана – майка и дъщеря се срещат на друго ниво и общуват на един по-възвишен език.
Филмът "Made in EU", на реж. Стефан Командарев получи Голямата награда за пълнометражен игрален филм в 43-тото издание на Фестивала на българското кино "Златна роза" във Варна. Според журито, това е безкомпромисна творба, която освен че отразява духа на..
Варненският драматичен театър "Стоян Бъчваров" учредява в края на септември свой международен фестивален форум. Първото издание на новия фестивал ще се проведе в морската столица на България от 24 до 28 септември 2025 г. Слоганът "Театърът се вълнува"..
През пролетта на 2025 г. Националният дворец на културата възобнови най-богатия си на жанрове фестивал след 10-годишно прекъсване. За първи път в историята на "Салона на изкуствата" тази есен ще се проведе второ издание в рамките на една и съща година...
София е третият град, в който гостува шестото издание на Международния фестивал за етнографско кино "ОКО", след като от 5 до 14 септември негови..
Нуждаем се от доза смелост, за да проходим коридор, дал убежище на същества, родени във фантазмена вселена. Но има и надежда, ако се изгубим –..
От 2 до 5 октомври София Тех Парк е домакин на единственото международно изложение за съвременно изкуство в България Sofia Art Fair 2025 – IMAGINE..