"Посуда", "поточна линия", "производствен процес" – тази терминология уплътнява времето на т.нар. приложници от недалечното ни минало. Един творец, пребиваващ в ограниченията на социалистически завод, обаче успява да излезе от рамките, давайки криле на своите заложби.

Марена Джингова прекарва осемнайсет от активните си години като художник проектант в сферата на силикатната промишленост в завода за порцеланови изделия "Изида" в Елин Пелин. "След всекидневната си делнична работа тя отиваше в ателието и започваше да прави своите експерименти", казва Румена Калчева, куратор на изложбата "Памет – посоки – поколения" в столичната галерия-книжарница "София прес". Живееща за своето изкуство, някогашната студентка в класа на скулптора проф. Величко Минеков в Художествената академия се превръща в един от най-забележителните керамици на своето време.

"И въпреки че се пренасочва в една по-различна посока, в нейните керамични пана и керамични творби много лесно може да видим скулптурното начало – казва кураторът на изложбата, която може да бъде разгледана до 16 май. – Просто това е нещо, което тя продължава да носи, въпреки че се е отказала от него под натиска на предубежданията, които и в момента малко или много биват споделяни (можем да ги видим, опитвайки се да изброим колко са жените скулптори)."

В ателието си Марена Джингова попада в свят, в който намира мотивация и сили да се развива като творец.

"Това, което я прави автор, намерил своето място в историята на изкуството и заслужаващ да му се обърне внимание, е нейният специфичен стил на работа с материала – подчертава Румена Калчева. – Тя не се задоволява само с класическите техники като глазура, използване на порцелан, глина, изпичане, шамот и т.н., но вкарва и допълнителни неща в своите творби. Например топи метални нишки, стъкло и по този начин създава по-особена фактура на самото произведение, повече дълбочина и то става по-интересно. Затова и бива наричана "експериментатор". Живописта пък е под формата на керамика – изложените тук керамични платна въздействат изцяло живописно. Показваме също така нейни съдове, проекти за фаянс, чинии, форми от участието ѝ в две биеналета в Кайро, въобще представяме всички възможни страни на творчеството ѝ."

В изложбата, в която се преплитат материя и дух – оцеляване чрез силата на духа и духовните послания и светове, затворени в материята на керамичните произведения и живописните пана – майка и дъщеря се срещат на друго ниво и общуват на един по-възвишен език.