Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Изложба в София представя:

Марена Джингова – един от най-забележителните български керамици

В произведенията й се усеща мощта, но и нежността на природата, казва нейната дъщеря Златка Андреева

13
Снимка: Диана Цанкова

"Посуда", "поточна линия", "производствен процес" – тази терминология уплътнява времето на т.нар. приложници от недалечното ни минало. Един творец, пребиваващ в ограниченията на социалистически завод, обаче успява да излезе от рамките, давайки криле на своите заложби.

Марена Джингова прекарва осемнайсет от активните си години като художник проектант в сферата на силикатната промишленост в завода за порцеланови изделия "Изида" в Елин Пелин. "След всекидневната си делнична работа тя отиваше в ателието и започваше да прави своите експерименти", казва Румена Калчева, куратор на изложбата "Памет – посоки – поколения" в столичната галерия-книжарница "София прес". Живееща за своето изкуство, някогашната студентка в класа на скулптора проф. Величко Минеков в Художествената академия се превръща в един от най-забележителните керамици на своето време.

Румена Калчева

"Работейки от девет до пет тази изтощителна работа, Марена Джингова е приемана като любим колега, защото много е помагала в отделните етапи на производство – добавя Румена Калчева. – В завода под нейното ръководство излизат различни керамични съдове, неща, които всички ние сме виждали в домовете на нашите родители и сме израснали с тях. От ключово значение е, че приложниците са играли основна просветителска роля за това изкуството да бъде част от всекидневието на всички нас. И дори когато говорим за тираж, естетическото въздействие остава."

Изложбата с произведения на Марена Джингова ни представя събирателен образ на художничката от времето на социализма, която е всичко в едно – и майка, и работеща жена, и творец, жигосан от предразсъдъците за своя пол и полагащ двойно повече усилия, за да получи признание на таланта си. Едно от предубежденията, белязали престоя й в Академията, е че не е възможно да извайва скулпторни творби, тъй като монументалността в изкуството е присъщо само на силния пол.

"И въпреки че се пренасочва в една по-различна посока, в нейните керамични пана и керамични творби много лесно може да видим скулптурното начало – казва кураторът на изложбата, която може да бъде разгледана до 16 май. – Просто това е нещо, което тя продължава да носи, въпреки че се е отказала от него под натиска на предубежданията, които и в момента малко или много биват споделяни (можем да ги видим, опитвайки се да изброим колко са жените скулптори)."

В ателието си Марена Джингова попада в свят, в който намира мотивация и сили да се развива като творец.

"Това, което я прави автор, намерил своето място в историята на изкуството и заслужаващ да му се обърне внимание, е нейният специфичен стил на работа с материала – подчертава Румена Калчева. – Тя не се задоволява само с класическите техники като глазура, използване на порцелан, глина, изпичане, шамот и т.н., но вкарва и допълнителни неща в своите творби. Например топи метални нишки, стъкло и по този начин създава по-особена фактура на самото произведение, повече дълбочина и то става по-интересно. Затова и бива наричана "експериментатор". Живописта пък е под формата на керамика – изложените тук керамични платна въздействат изцяло живописно. Показваме също така нейни съдове, проекти за фаянс, чинии, форми от участието й в две биеналета в Кайро, въобще представяме всички възможни страни на творчеството й."

В изложбата, в която се преплитат материя и дух – оцеляване чрез силата на духа и духовните послания и светове, затворени в материята на керамичните произведения и живописните пана – майка и дъщеря се срещат на друго ниво и общуват на един по-възвишен език.

Златка Андреева

"Винаги съм уважавала изкуството на майка ми, но съм вървяла по свой път – разказва Златка Андреева, дипломирала се в Художествената академия със специалност "Текстил и мода". – Нарекох изложбата "Памет – посоки – поколения", защото сме различни поколения и като художници винаги сме били отговорни към своята професия. И двете сме завършили при много добри професори в Художествената академия, а професионализмът беше нашето кредо. Марена Джингова беше много сериозен човек и се отнасяше много критично към своето изкуство – може би затова и не се реши да направи една сериозна самостоятелна изложба. Сега аз се опитвам да покажа част от работите, които е създала, и нейните експерименти, защото много от нещата са премислени през годините."

През изминалата 2024-та се навършиха 85 години от рождението на Марена Джингова и осем откакто тя не е сред нас. Изложбата е своеобразен начин да бъде отбелязана годишнината, включително като напомняне за силата на жените творци, заемащи достойно място в историята на българското изкуство. "Тя обичаше природата и може би затова в произведенията й се усеща тази мощ, но същевременно и нежност", казва дъщерята, която съзира частица от майката във всяко нейно керамично пано.

Снимки: Диана Цанкова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

НАТФИЗ "Кр. Сарафов" ще бъде домакин на голяма конференция на FilmEU през юни

Каква би била мотивацията във време на политически кризи, войни, мигрантски натиск и неясно бъдеще, да мечтаеш за единен Европейски университет за кино и медии? Една образована и културна нация е много по-трудно манипулируема и по-устойчива на..

публикувано на 02.04.25 в 08:15

Албанският режисьор Роберт Будина: Зрителите трябва да гледат дълбоко

През последните години сътрудничеството между българското и албанското кино се засилва. Албанските продукции все повече намират място на български фестивали и обратното. Това показва нарастващото артистично взаимодействие между двете страни, което носи..

публикувано на 31.03.25 в 12:55

Българският културен институт в Париж "разказва" България на кино

"Ако България ми беше разказана" – под това заглавие в Париж започва новата инициатива на Българския културен институт във френската столица в партньорство със Синематеката за документално кино към Обществената библиотека (Bpi) на Центъра "Жорж..

публикувано на 31.03.25 в 11:15