Точно седмица остава до окончателното решение за влизането на България в еврозоната – на 8 юли Европейският парламент следва да гласува дали страната ни ще стане 21-вата членка на еврозоната и ще приеме единната европейска валута от 1 януари 2026 г. Това е последната и окончателна стъпка, след като Европейската централна банка излезе с положителен доклад относно напредъка на България и изпълнението на т.нар. Маастрихтските критерии за сближаване – за инфлация, държавен дълг и дефицит като процент от брутния вътрешен продукт, дългосрочен лихвен процент и стабилност на валутния курс към еврото.
И макар перспективата вече да е ясна, нищо не е окончателно, докато не бъде направена последната крачка. "Всеки, който се който се е занимавал поне малко с това нещо, знае, че няма предопределеност – до последния момент, когато някой ти прави оценка, може да се случат много неща" – посочва пред Радио България членът на Фискалния съвет и бивш заместник-финансов министър Любомир Дацов:
Рискът от спекулация с цените е по-скоро резултат от "напомпаните" в общественото мнение очаквания, които обаче в крайна сметка резултират в реално покачване на цените, смята Дацов:
"Винаги съм казвал, че политиката, която се провежда, трябва да е много по-изразена. От много години в България правим, както аз я наричам, "гранична политика", т.е. политиката покрива стандартите, но с малко. И това не е отсега, а от години. Но ние достатъчно и устойчиво покриваме тези стандарти и никой не трябва да се съмнява, че България покрива критериите. Но аз смятам, че трябва да бягаме по-бързо, т.е. скоростта на реформите с която бягаме, трябва да бъде по-голяма. Например с бюджета, защото фискалната политика е въпрос на спазване на определен тип правила.“
Инфлация има, но причината тя да не е толкова висока, се корени в това, че сме част от единния европейски пазар, смята той. Не вътрешната политика и фактори, а точно обратното – външните фактори стабилизират тези процеси, смята Дацов.
"Българинът определено забогатява, но същевременно с това се повишава усещането за несигурност. Много хора смятат, че наличието на динамика е нещо положително, но тя създава именно това усещане за несигурност. Затова чисто управленски бих намалил динамиката – например този натиск на заплатите в бюджетните сфери лично аз бих намалил, защото това е причината да се реализират част от тези усещания", добави икономистът.
Напълно нормално и обяснимо е, че решението за еврозоната е по-скоро политическо, отколкото икономическо, смята финансовият експерт Дацов. На сходно мнение е и Стоян Панчев, съпредседател на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП).
Но и според Панчев, който е противник на въвеждането на еврото в България, вече влизането на страната ни в еврозоната е почти напълно сигурно.
"Остават въпросителни, но наистина вероятността да имаме положителен отговор на доклада е голяма. Въпросът е евентуално да има някакво политическо решение, което да отложи влизането ни, но това е малко вероятно", добави съпредседателят на ЕКИП.
Политическото решение в голяма степен е предизвестено. Факт е също, че половин година преди официалното разплащане с евро в България да стане реалност хората вече изпитват притеснения относно евентуален ръст на цените и финансова невъзможност да посрещнат основни разходи. В настоящия момент и двамата икономисти, макар единият "за", а другият "против" еврото, имат консенсус по един въпрос – държавата, въпреки гръмките заявки, че ще парира всякаква спекула, едва ли ще се справи.
Снимки: Ройтерс, БТА, weforum.org, БГНЕСОчакваното приемане на единната европейска валута от 1 януари 2026 година е една от множеството теми, разделяща обществото. Освен повод за политически престрелки, еврото е повод и за притеснения у част от българските граждани...
Либерализацията на пазара на електроенергия за бита, т.е. битовите потребители да излязат на свободната борса на ток, на която от години са предприятията, се отлага. Поне засега. Реформата трябваше да влезе в сила от 1 юли тази година и..
През последните няколко години пазарът на недвижими имоти в България бележи постоянен ръст. Заговори се за ценови балон, който започна сериозно да се раздува още в периода на пандемията, а очакванията за спукването му така и не се реализират. Напротив...