От малък Николай Николов мечтае да лети. Не става космонавт, каквато е мечтата на почти всяко момче, но се посвещава на авиомоделизма. През 2000 г. заедно със свои приятели решава да построи своя първи хеликоптер, който да е двуместен и с максимално олекотена конструкция. Опитът се оказва неуспешен, но разочарованието не го отказва да преследва мечтата си да полети. Заминава на обучение в чужбина и през 2008 г. става първият лицензиран пилот на автожир в България.
Какво представлява този любопитен летателен апарат?
Автожирът, срещан и като жирокоптер, е много по-икономична машина от самолета и хеликоптера. Максималната височина на полета е до 3000 метра, машината може да развие от 35 до 180 километра в час, което позволява да се използва за наблюдение и разузнаване на труднодостъпни зони, охрана на различни обекти, сигнализация за пожари, участие в операции по търсене и спасяване, кадастрално заснемане на райони и територии, както и в традиционни полети за забавление.
Създаден е от карбон и плексиглас, резервоарът му позволява полет до четири часа, а необходимото гориво е обикновен бензин. Произведени по поръчка модели летят в Нова Зеландия, Лос Анджелис, Германия, Франция, Чехия, Унгария, Австралия и Канада. Фирмата произвежда по един автожир месечно.
Попитахме господин Николов каква е основната разлика между създаваната в Правец машина и познатия на всички хеликоптер?
"Съществената разлика между тях е в аеродинамиката на полета. Автожирът е машина, която лети в режим на авторотация на ротора. Той от своя страна, за разлика от хеликоптера, се задвижва не от двигателя, а от въздушния поток, образуван около него, вследствие на движението, осъществявано от двигателя и витлото, което бута машината напред. Въздухът влиза под ротора, създава подемна сила, по този начин лети и се управлява като се изменя оста на наклона на ротора, което променя и вектора на подемната сила."
Освен че за задвижването на машината не е нужен двигател, тя има и друго предимство – за кацането му е необходима изключително малка площ, тъй като рулирането му е едва 5-10 метра. Това позволява кацането да се извърши почти навсякъде, където е безопасно.
Въпросът къде и при какви условия се осъществява аварийно или редовно кацане на различни въздухоплавателни средства е все по-актуален от гледна точна на тенденцията за превръщането на редица летища у нас в индустриални зони и соларни паркове, както заради липсваща поддръжка на голяма част от все още съществуваща летищна инфраструктура:
"С гласа си можем само да протестираме срещу подобни решения, които унищожават създаденото преди толкова много години. Първото, което "счупихме", беше люлката на нашата авиация в Божурище – Държавната аеропланна работилница. В село Кондофрей (Западна България) ще правят соларен парк и още колко летища има у нас, които са в страшно състояние."
Според Николов, аеропортът в Русе е единственият от съществуващите у нас, който е съживен и възможен за използване.
През април тази година управителят на фирмата, която стопанисва обекта – Христо Крушарски обяви, че до шест месеца летището ще има готовност за извършване на вътрешни полети, след получаването на лиценз за летищен оператор.
Срещата с господин Николов на едно от събитията на инициативата Bulgaria wants you, провокира въпроса какъв съвет би дал на младите хора, които се намират пред избора дали останат у нас или да изберат реализацията си в чужбина:
"Мястото за развитие е в България, другите държави са достатъчно развити и там няма да има такива възможности, каквито би могло да има у нас. Тук имаме нужда от всякакви хора – от инженери, пилоти… Хората по света ни оценяват, надяваме се и тук да ни оценят и да има желаещи да се присъединят към екипа. Нашата цел не е просто да продаваме, а да създадем по-голям кръг от приятели, с които споделяме нашата страст към летенето и даваме възможност на млади хора, които искат да се занимават с подобни неща" – обясни предприемачът и призова младите да не спират да мечтаят, защото мечтите освен безплатни могат да са и постижими.
Снимки: Niki Rotor Aviation
Траен е интересът към родните висши училища сред младите хора с български произход от чужбина, кандидатстващи в тях по постановление №103 на Министерския съвет от 1993 г. Постановлението урежда преференциални условия за наши сънародници от диаспорите,..
За периода януари-юни 2025 г. нетният поток от преки чуждестранни инвестиции в страната достигна 848 млн. евро (0.8% от БВП), което представлява спад с 31.4 млн. евро спрямо същия период на 2024 г. През юни 2025 г. потокът е отрицателен в размер на 359.6..
По случай Международния ден на морските фарове най-старият фар по българските морски ширини в Шабла отвори врати за посетители. Община Шабла обяви, че днес до 17 часа е последната възможност, за настоящата година туристите да разгледат Шабленския фар...
Траен е интересът към родните висши училища сред младите хора с български произход от чужбина, кандидатстващи в тях по постановление №103 на..
В "България днес" на 18 август слушайте: 01:55 - Актуално от България и сънародниците по света 11:05 - Православен църковен календар –..
За периода януари-юни 2025 г. нетният поток от преки чуждестранни инвестиции в страната достигна 848 млн. евро (0.8% от БВП), което представлява спад с..