Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

В "Калиграфично" Никола Бузов отъждествява картините с изкуството на красивото изписване

"Маските трябва да бъдат свалени, най-важни са истинските лица", казва художникът

13
Снимка: Диана Цанкова

В новата си изложба Николай Бузов следва принципите на калиграфското изкуство, поднасяйки съзвучие от абстрактни символи и знаци. Живописните платна излъчват лекота и свобода, с които художникът създава своите геометрични структури.

"Заглавието "Калиграфично" по-скоро е една закачка към онова майсторство и интерпретиране на абстрактната форма, каквато е калиграфията, но със средствата на живописта", казва Николай Бузов за своите платна, изложени в галерия-книжарница "София прес". Чрез тях авторът приканва посетителите да намерят собствено усещане по време на пътешествието си в имагинерните пространства и накрая да излязат с особено чувство – "нито да е хубаво, нито нещо друго". Защото, споделя любима мисъл той, най-трудно е да видиш с очите си това, което стои пред теб.

"Има два вида художници – едните можем да наречем "майстори", но аз смятам, че съм от изобретателите, тъй като експериментът е изобретение в някаква форма – продължава Николай Бузов. – Моите изобретения са предимно в техническата част, докато с "Калиграфично" се опитвам да хвърля мост към неща, които привидно изглеждат банални, които срещаме всеки ден без да си задаваме въпроса какви са те. Така че бих искал с помощта на изложбата зрителите да ги погледнат и открият по един съвсем различен начин. А също да не забравяме, че калиграфичното до голяма степен е и ръчното, направено с майсторлък. Всяка буква е изобретена и в този смисъл – да накарам хората да се замислят, че почти всичко около нас е плод на изобретяването на нещо визуално, както и колко много визуалното означава за човека."

По пътя към абстрактното изкуство Николай Бузов минава през класическите форми и до днес важна роля в творчеството му заема портретът. В началото на демократичните промени той създава серията "Глави без име", последвана десетилетия по-късно от "Лица без маски". И тъй като единственият начин да се изправим срещу предизвикателствата на времето е истината, настъпи ли моментът да покажем истинските си лица?

"Маските трябва да бъдат свалени – отговаря художникът. – От друга страна, маската е важна като културен феномен на човечеството. Съвсем скоро беше Хелоуин и у нас се зародиха страшни спорове, а всъщност става дума за една карнавална традиция, в която обръщането – правейки се на зъл, на лош, на всякакъв, е точно обратното на това, което става с човека. Ние сме социални животни и носим маски тук или там – понякога грозни, страшни или пък захаросани и в същото време много красиви или пък тъпи (извинявам се за израза). Разбира се, най-важни са истинските лица, защото лицемерието започва да се превръща в циничен начин на живеене с маски, които не са чак толкова добри."

Макар и обитаващи свят на войни, несигурност, компромисни политици, фалшиви новини, заобикалящата ни действителност може да подтиква към себеизява чрез изкуство, смята Николай Бузов. Но и прави уточнението: "Не знам дали точната дума по отношение на драмите и тревожността в този свят е вдъхновение, но реакция – със сигурност."

"Голямата война, която се води между Русия и Украйна, нещата, които се случват в Близкия изток и човешките драми в тях, ми повлияха доста сериозно – казва още творецът. – Имах голяма серия "След края на войната" – тя участва в доста изложби и беше вдъхновена от едно впечатляващо изречение на американски сенатор: "Една война може да бъде спечелена точно толкова, колкото и земетресение." И за мен случващото се наистина е огромно бедствие, но не природно, а човешко. Изпитах голям шок, когато през 2022 г. Русия нападна Украйна, защото не можех да си представя, че някой ще постъпи така в Европа. Тези глобални събития свалиха много маски и хората се радикализираха в мисленето, а това влияе на човешките отношения."

Като всеки творец, и Николай Бузов желае да остави знаци по своя път в изкуството.

"Някакъв отпечатък – не точно въглероден, а по-артистичен – добавя художникът с усмивка. – Друг е въпросът кога и как ще бъде видян той в света. Времето подсказва какви знаци е оставил един автор, било то значим или не толкова. Именно времето ще ни постави на заслуженото място един ден."


Снимки: Диана Цанкова


По публикацията работи: Марта Рос

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Плитка от култури – когато албанската душа говори на български

В сърцето на София, във величествената сграда на СУ "Св. Климент Охридски", бе разкрита една частица от албанската душа. Става дума за представянето на романа "Отрязаната плитка" от известната писателка Майлинда Брегаси – силен глас на..

публикувано на 10.10.25 в 08:10

С "Изкупление" Ивайло Каменов приканва към смирение пред неизбежността на отминаващия земен път

Ако направим крачката отвъд с пречистена душа, ще се озовем на небесните зелени пасбища, тихи води и прави пътеки. За да се сбъдне упованието ни обаче, е необходимо да изкупим греховете си на Земята. С изложбата си "Изкупление" в столичната..

публикувано на 08.10.25 в 13:25

"Медея" на Народния театър получи голямата награда на фестивал в Скопие

Спектакълът на Народния театър "Медея" спечели "Гран При" на 19-ото издание на фестивала "Скупи" в Северна Македония, съобщават от трупата. Постановката е създадена спекциално за театъра от световноизвестното дуо режисьорът Деклан Донелан и Ник..

публикувано на 06.10.25 в 13:21