В новата си изложба Николай Бузов следва принципите на калиграфското изкуство, поднасяйки съзвучие от абстрактни символи и знаци. Живописните платна излъчват лекота и свобода, с които художникът създава своите геометрични структури.

"Заглавието "Калиграфично" по-скоро е една закачка към онова майсторство и интерпретиране на абстрактната форма, каквато е калиграфията, но със средствата на живописта", казва Николай Бузов за своите платна, изложени в галерия-книжарница "София прес". Чрез тях авторът приканва посетителите да намерят собствено усещане по време на пътешествието си в имагинерните пространства и накрая да излязат с особено чувство – "нито да е хубаво, нито нещо друго". Защото, споделя любима мисъл той, най-трудно е да видиш с очите си това, което стои пред теб.

По пътя към абстрактното изкуство Николай Бузов минава през класическите форми и до днес важна роля в творчеството му заема портретът. В началото на демократичните промени той създава серията "Глави без име", последвана десетилетия по-късно от "Лица без маски". И тъй като единственият начин да се изправим срещу предизвикателствата на времето е истината, настъпи ли моментът да покажем истинските си лица?

"Маските трябва да бъдат свалени – отговаря художникът. – От друга страна, маската е важна като културен феномен на човечеството. Съвсем скоро беше Хелоуин и у нас се зародиха страшни спорове, а всъщност става дума за една карнавална традиция, в която обръщането – правейки се на зъл, на лош, на всякакъв, е точно обратното на това, което става с човека. Ние сме социални животни и носим маски тук или там – понякога грозни, страшни или пък захаросани и в същото време много красиви или пък тъпи (извинявам се за израза). Разбира се, най-важни са истинските лица, защото лицемерието започва да се превръща в циничен начин на живеене с маски, които не са чак толкова добри."

Макар и обитаващи свят на войни, несигурност, компромисни политици, фалшиви новини, заобикалящата ни действителност може да подтиква към себеизява чрез изкуство, смята Николай Бузов. Но и прави уточнението: "Не знам дали точната дума по отношение на драмите и тревожността в този свят е вдъхновение, но реакция – със сигурност."

"Голямата война, която се води между Русия и Украйна, нещата, които се случват в Близкия изток и човешките драми в тях, ми повлияха доста сериозно – казва още творецът. – Имах голяма серия "След края на войната" – тя участва в доста изложби и беше вдъхновена от едно впечатляващо изречение на американски сенатор: "Една война може да бъде спечелена точно толкова, колкото и земетресение." И за мен случващото се наистина е огромно бедствие, но не природно, а човешко. Изпитах голям шок, когато през 2022 г. Русия нападна Украйна, защото не можех да си представя, че някой ще постъпи така в Европа. Тези глобални събития свалиха много маски и хората се радикализираха в мисленето, а това влияе на човешките отношения."

Като всеки творец, и Николай Бузов желае да остави знаци по своя път в изкуството.

"Някакъв отпечатък – не точно въглероден, а по-артистичен – добавя художникът с усмивка. – Друг е въпросът кога и как ще бъде видян той в света. Времето подсказва какви знаци е оставил един автор, било то значим или не толкова. Именно времето ще ни постави на заслуженото място един ден."

Снимки: Диана Цанкова