Можете ли да предположите колко много неща могат да бъдат сътворени от хартия? Ако затворите очи и успеете да си го представите, пред вас ще се открие нов свят. Техниките на хартиеното изкуство са много.
За част тях ще ни разкаже Пламен Георгиев. По професия той е театрален режисьор, занимава се с пантомима и огнен театър.
Любовта му към хартията се ражда още по време на театралната му практика, когато все още е бил студент.
Първият му досег с хартиеното изкуство е свързан с изработването на театрални маски. Още тогава усеща силната си връзка с това изкуство. Чак след години обаче му хрумва да отдели повече време за тази дейност.
В началото на 2000-та година, в един труден за театъра период, Пламен обмисля допълнителна работа, която да упражнява заедно с основната си професия. Случайно или не в една книжарница попада на книга именно за хартиени изкуства - Paper art. От там нататък започват различните му експерименти в тази област. По-късно заминава и за Корея, втората държава, която изработва хартия след Китай. Една от държавите, в които древната традиция за леене на хартия е все още жива и това може да се види.
Там Пламен започва работа като мим в увеселителен парк Евърленд. Освен това, научава и много информация и за хартиеното изкуство. В рамките на четири години записва и специализиран курс. Има и уникалния шанс да се срещне с Ким Йон Бум, човекът въвел техниката на хартиената скулптора. Първият човек, който прави подобна изложба в Корея. В последствие той се превръща и в негов учител.
Автентичния разказ на Пламен - можете да чуете в интервюто на Констанца Илиева.
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..