Българите не мразят бежанците, но изпитват страх от тях. Това е изводът от национално социологическо изследване, направено от Фондация „Фридрих Еберт” и Института за икономика и международни отношения. Двете организации инициираха и кръгла маса по темата "влияние на бежанската криза върху българското общество и българската икономика".
Според 78,3 процента от анкетираните пълнолетни българи смятат, че бежанците ще са в тежест на икономиката ни. В същото време на въпроса "Трябва ли ЕС да помага на мигрантите, търсещи убежище на негова територия“, 28 на сто отговарят утвърдително, докато на противоположното мнение са 46,5 процента от хората.
Сред аргументите на мнозинството с най-голяма тежест е опасението, че сред бежанците има и терористи. Така смятат 18,8 на сто от онези, които не искат ЕС да помага. 16,7 процента от интервюираните обясняват отрицателните си отговори с това, че цитирам "България е зле икономически и не може да се грижи за собственото си население".
Сред поддръжниците на тезата, че ЕС трябва да помага, 43,9 на сто казват, че трябва да им се помага, защото това е човешко, а 23 процента искат ЕС да помага само на бежанците, които бягат от военни конфликти. От друга страна 57 процента от обществото е на мнение, че решението на проблема трябва да е общо за всички страни в ЕС, като е против квотното разпределение на бежанци у нас.
От изследването става ясно още, че по-голямата част от българите - 47 на сто, не се страхуват от бежанците. От друга страна 34,1 процента изпитват страх, защото по принцип се страхуват от хора с различна религия, 23,6 на сто пък смятат бежанците за заплаха, защото се страхуват от хора с различен етнос. 4,6% пък откровено признават, че мразят бежанците.
Страховете от чуждите граждани са най-засилени хората между 41 и 60 години. Отношението към бежанците в България не е еднозначно и силно се влияе от публичните послания, коментира директорът на Института за икономика и международни отношения Любомир Кючуков.
Подробностите по темата може да научите от репортажа на Красимир Мартинов.
Павел Златаров е концертмайстор на Софийската филхармония. Но същевременно е първа цигулка в квартет Филхармоника , който вече няколко години представя своите добре обмислени и задълбочено представени програми пред публиката. В състава на квартета са още Милена Златарова (водачка на виолите в СФ), Ана Иванова, която е водач на втори цигулки и..
Разговорите са с архитект Татяна Митова. В продължение на 21 години, тя ръководи архитектурно студио “Ами”. То е създадено през 1996 година, като частна практика от архитект Любомир Митов - племенник на инж. Стоян Митов. Продължаваме с Кристиан Ваклинов - председател на „Гражданско сдружение за теснолинейката“, което безвъзмездно поддържа дома-музей..
Петър Кърджилов намира доказателства за първа кинопрожекция в България само година след премиерата на братя Люмиер в Париж. За първа прожекция говорят вестници от началото на декември 1896. Тя е в х-л Македония, след това има прожекция и в кафене "България", и в "Славянска беседа". Кои са първите "киносалони", какви интерсни професии е имало около тях,..
Девойката пада жертва на чувствата си към владетеля Една от най-романтичните народни песни „Биляна платно белеше“ е съхранена от братя Миладинови. А Димитър Талев, позовавайки се на реални исторически източници в трилогията „Самуил“, разкрива коя е девойката от любовната балада. Тя е дъщерята на богомила Дамян, на която българският цар отдава..
Национален ден на благотворителността – интервю с Емануела Иванова от TimeHeroes : "За 12 години над 3000 кампании са се регистрирали в сайта ни, над 97000 души са дарявали време и ценни вещи. Благотворителността е страхотна - доброволчеството е нейно продължение. На ежедневна база не е трудно. Проверяваме всяка организация в платформата...
Докоменталният филм „ INDIA. A Roadtrip Diary ”. От забързаните улици на базара Чаури в Делхи до деликатната тишина на индийската пустиня Тар, визуалният дневник на Мартин Граховски от едномесечно пътуване заедно с Петър Тухчиев ще ви отведе по пътешествието на една от най-оживените страни в света, разказано чрез комбинация цветни и черно-бели..
На 5 октомври комиксите „Дъга“ представиха своят втори том на фестивала Musagena New Vibes Fest. Това е второ издание след възраждането на името през 2022 . Андрей Андров и Джулиано Димитров от сдружение „Комикс Манифактура" гостуват по този повод в студиото ни: "Занимаваме се с проекта да бъде успешен напред във времето. Идва като мечта,..