А доказателство за това, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му вече има - теснолинейката "Шарганска осмица" в Сърбия. Защото имало едно време един теснолинеен влак, който всички с любов наричали Чира. Той си проправял път из внушителните пейзажи на Сърбия и Босна, от Белград към Сараево. Чира возел всички, а за децата от крайпътните села бил най-очакваната радост – да излязат в часа, когато влакът минава и да му помахат оживено за късмет. Но в средата на 70-те Чира трябвало да отстъпи път на новите и бързи железници и бил спрян. Хората се сбогували с него като с близък човек и дълго не спирали да тъгуват. И ето оказва се „Животът е чудо“. Прочутият филм на Кустурица дава нов живот на Чира и сбъдва мечти с "Шарганската осмица", както днес се нарича теснолинейката. А движението ръководи Здравка Райович – с широка усмивка и сърце, вече 30 години в служба на железниците в Сърбия.
„10 години от 30-годишната ми работа в железниците са минали тук с „Шарганската осмица“, казва тя. - А любовта към живота на колела съм наследила от моя баща, който също беше железничар. Дъщерите ми не поеха по моя път, но може би някой от внуците ми ще го продължи.
Хората обичат да се возят на „Шарганската осмица“, а на нас работата ни харесва, защото предизвикваме усмивки. Идват туристи от целия свят, а ние се стремим те да бъдат винаги доволни, с добри впечатления и да идват отново и отново. Успехът в работата се дължи и на големия ни опит. Това, че с колегите се познаваме много добре като хора и професионалисти, ни помага да бъдем добър екип. За да си добър в работата си, трябва да я обичаш и да си отдаден на нея, да правиш всичко от сърце. Като ръководител движение моите задължения са да обединявам усилията на всички колеги. А те отлично знаят своите отговорности и това какво е сигурност наистина не можем един без друг. Както всички хора и аз обичам да пътувам, макар да нямам много време за това. Миналата година бях в Чехия, преди това в Унгария, а може би някой ден ще дойда и при вас.“
Време е за поредното ни гостуване в Сливница. Този път започваме с Младена Шуманова - педагогически съветник в Професионалната гимназия по транспорт и с ученика в 8 клас Александър Русков за създадената преди 2 години междуучилищна телевизия: "60 години сме град, но имаме много история, населено място сме от древни времена, на Римски път сме. В..
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...
Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише. Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..
„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков , Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...
Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО? Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията? Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..
Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..