Продължаваме с историите на Вършец, разположен на по-малко от 100 километра от София, с неговите аристократични вили, кръстени на цветя, наемани от големите столични (и не само) индустриалци. Та както пред тези вили цъфтяло съответното цвете, на което са били кръстени (я трендафил, я хризантема), така и улиците и алеите в града са били засаждани с различни дървета.
Така и нашето импровизирано пътуващо студио беше разположено на "главната" Алея с чинарите. Оттук започва и разговора ни с Благовест Драгиев, който от почти 4 години е уредник в общинския музей.
През 20-те и 30-те, когато е започнало благоустрояването на Вършец, всичко е ставало планово - така са се появили алеите с липи, брези, акации - разказва той и продължава с чинарите и как и защо се е наложило да се "влее" бетон в сърцевината на някои от тях. Чинарите или платаните скоро ще станат на 100 години и са с наистина впечатляващи огромни корони. В момента в музея имаме много интересна изложба от пощенски картички, само че уголемени до размер А3, така че и най-малките детайли да се виждат. И на някои от тези картички може да се видят тези чинари, когато са били съвсем малки - уточнява Благовест Драгиев и допълва, че експозицията може да бъде видяна до последната седмица на август. А надписите на оригиналните картички са на два езика - български и немски или френски, тъй като тогава в курорта е било пълно със западноевропейци.
И сега ги има, но далеч не са толкова много. Може да се види и казиното в оригинал, то по архитектурния план на арх Нешов е било много по раздвижено (арх. Нешов е виден видинчанин, "негови" са много сгради в областния център). Всички тогава нови идеи, течения, че и самите западноевропейски туристи са идвали по Дунава - тук с усмивка нашият гост допълва разказа за първата Мис Върец, която била от Русе с факта, че нейните подгласнички били от Лом и Видин.
Та за картичките - на една от тях от птичи поглед се вижда парка Слънчева градина и причината да се нарича така - централното слънце и всяка пътечка, която тръгва от него като лъч.
Благовест Драгиев ни разказа и още една история, случила се през 1895 година. Тогава Фердинанд закъсал с колесницата си в река Ботуна и щом се измъква, издава нареждане да се изгради мост, който и днес свързва Вършец и Враца. Захванала се италианска фирма, вдигнала моста. Но по-интересното е, че 100 години по-късно в общината във Вършец се получило писмо от същата тази италианска компания, в което се казвало, че вече не са отговорни за въпросния мост, защото 100-годината гаранция е изтекла.
Цялото интервю чуйте тук - заслужава си!
Време е за поредното ни гостуване в Сливница. Този път започваме с Младена Шуманова - педагогически съветник в Професионалната гимназия по транспорт и с ученика в 8 клас Александър Русков за създадената преди 2 години междуучилищна телевизия: "60 години сме град, но имаме много история, населено място сме от древни времена, на Римски път сме. В..
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...
Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише. Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..
„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков , Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...
Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО? Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията? Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..
Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..
Облачно
Облачно