Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Боньо Лунгов: Столичният куклен театър е еталон не само у нас, а и по света

Иван Райков: Обучението в Театралната академия ни извежда крачка напред

изнесеното студио на Радиокафе
Снимка: Олга Добрева

За мен Столичния куклен театър води нещата напред в това изкуство, второ предлага най-интересни заглавия в репертоара си, богата палитра от режисьори и то добри, които участват и работят в този театър и това е политика на колегите, която не може да не бъде забелязана и затова и по света и навсякъде Столичния куклен треатър е еталон, заяви проф. Боньо Лунгов гост в изнесеното студио на Радиокафе от Столичния куклен театър. 

Според режисьора кукленото изкуство у нас е на световно ниво, но за да остане така, то трябва да се пази и подържа.

Ние трябва да сме много щастливи и много благодарни на Театралната академия и въобще на образованието и обучението за куклен театър, което имаме в България, което дава един шанс и ни извежда крачка напред, пред някой от страните. От таетралната академия излиозат кадри, които са готови, да започнат работа в театър, както при нас или в останалите театри в страната. Това е една школа, която подготвя  хората не толкова да станата прекрасни артисти, а по-скоро в поската на това да канализират мисленето им и да ги научат на труд,  коментира зам.-директорът на театъра Иван Райков.

В неделното Радиокафе гостуваха  са проф. Боньо Лунгов- един от най-добрите кукленици в България през последните 15-20 години, известен в цял свят режисьор, педагог и преподавател и ръковотел на Учебния куклен театър в НАТВИЗ "Проф. Кръстьо Сарафов"   и заместник-директорът на Столичния куклен театър, Иван Райков- режисьор, познат не само у нас а и в Европа, поставя  много от куклените постановки. 

По принцип е приятно, когато те канят навън и те харесват. Но това е хубавото на кукления театър, особено на нашия, българския куклен театър, аз вече от позицията на преподавател и ще продължа да твърдя до края на живота си, както моя професор Николина Георгиева  и проф. Йонков, които изградиха тази школа, че ние сме наистина популярни и в Европа и в Свети е хубаво, че можем да го запазим все още, не знам до кога, но се мъчим това да остане в бъдещете, каза проф. Лунгов. 

Хубавото е, че ние можем да популяризираме това изкуство навън, но в същото време да си работим и в собствената страна, което е най-хубавото и най-прекрасното! Аз не бих могъл да живея навън, нищо, че моите деца за съжаление заминаха, но аз оставам тука и с удоволствие работя в България, допълни проф. Лунгов.

Оценявам нещата, които се случиха с моето развитие и с моята кариера като един страхотен шанс, който ми беше даден и от който се възползвах, може би благодарение на моята упоритост и на моя инат да продължавам да се занимавам с това нещо, въпреки всички трудности.Това каза заместник-директорът на Столичния куклен театър, режисьорът Иван Райков. 

Ако трябва да съм честен хората, които се занимават с куклен театър или куклениците по цял свят са бедни хора. Това е една професия, която почти навсякъде по света се крепи на доброто желание и на ентусиазма на голяма част от хората да вървят напред, да откриват нови неща. Не без назчение е и наследството, което ние тук в България имаме, т.е. ние имаме нашите театри имат една грижа от държавата, имат свои собствени сгради, някои от театрите имат, макар и скромно финансиране от държавата, Министерствтото на културата, кандиадстват по различни финансиращи програми. Наследството, изградено в предните години и структурата на нашите театри е коренно различна от това, което има като куклено изкуство по света, обясни Райков и допълни: Там форматът на трупите, на театрите е значително по-малък. Това са тип семейни театъри или, малки тръпи, които съществуват покрай едно две передставления, доакто ние тук имаме възможността да правим нови и нови представления.

За миналия сезон в Столичния куклен театър са поставени 38 различни заглавия и  са изиграни над 650 представления. В репертора има представления за всяка възраст- от спектакли за най-малките до представления за възрастни. 

Още за кукленото театрално изкуство, постановката на проф. Боньо Лунгов и предизвикателствата на куклениците в България и по света  с двамата режисьори Проф. Боньо Лунгов и Иван Райков можете да чуете в звуковия файл.



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Историята оживява - Радиотеатърът, част 1

Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът  е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..

публикувано на 25.01.25 в 16:00

Софийски разкази - Историческите сгради на БНР

Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..

публикувано на 25.01.25 в 15:00
Сирак Скитник

Адресите на любовта - Сирак Скитник

В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга.  Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната  Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...

публикувано на 25.01.25 в 14:00
Никола Тулечки (вляво) с Даниел Ненчев

90 години БНР - ще ни вземе ли ИИ работата?

Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии?  Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..

публикувано на 25.01.25 в 12:03

90 години БНР - в 10-те отговора на Генералния директор Милен Митев

10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..

публикувано на 25.01.25 в 11:34

90 години БНР - музиката е полет

Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..

публикувано на 25.01.25 в 11:23

90 години БНР - гласовете с отношение

В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..

публикувано на 25.01.25 в 10:01