С този въпрос се обърнахме към столичани. Ето и някой от отговорите:
Български продукти пред другите предпочитам. Всичко – и обувки, и дрехи, храна, каза възрастна дама.
Нашите продукти ли са по-качествени от чуждите?
Някои например са по-качествени като бельото, то е памучно, от истинска материя. Предпочитам продуктите да са български, откъде да са - от Африка или от Америка? Най-добре да са български без консерванти, заяви друга анкетирана дама.
Аз съм от Германия и смятам, че продуктите тук са по-качествени, които са от българските производители, сподели студентка, която следва в Германия.Чанти и обувки кожени от Българя, и дрехи, допълни момичето.
Има много добри производители на много добри цени, въпросът е да се лансират и да правят легален бизнес. Не са разпознаваеми, не си правят добра реклама и не могат да си лансират марките, споделя мнение приятелката и.
Българските продукти почти ги няма или тези, които ги има, са с много ниско качество. Няма един вкусен хляб, няма сирене, просто няма нищо общо с действителността от времето, възмути се върастен господин.
Всички мнения можете да чуете в звуковия файл:
Имаме достатъчно добри храни и български продукти, които не са с по-ниско качество, в сравнение с вносните. Това каза за Радио София Елена Цветанова-директор на Лаборатория за изпитване на храни, фуражи и биологични материали- РВС София.
Тя е направила сравнително изследване на български и чужди продукти, за да установи имат ли т. нар. "модерни супер храни" еквиваленти на родния пазар. Оказва се, че има и то някои от нашите зеленчуци или плодове се оказват с повече витамини. В българското месо няма открити антибиотици, каза още Елена Цветанова. В Лабораторията за изпитване на храни всяка седмица се изследват различни видове меса на някои от най-големите български производители. Освен това всички фирми за месо са длъжни да правят самоконтрол на всяка партида продукция.
Чуйте още от разговора на колегата Олга Добрева с Елена Цветанова.
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..